Карл отстъпи крачка назад. Беше загубил дар слово от ужас и можа само несвързано да изломоти:
— Не…! Не, моля ви, оставете ме на мира!
Килията бе малка и с три гигантски крачки Конго го приклещи в ъгъла. Посегна и сграбчи Карл над лакътя. После с небрежно извъртане на китката го запрати по корем на нара.
— Събуй си панталонките, белокожко. Дай ми маслото… — Забеляза бутилката масажно масло на поставката над умивалника, където Карл я бе оставил. Взе я и разви капачката. Карл се бе свил на кълбо, заврял колене под брадичката си. Конго го обърна по корем, затисна го с коляно между плещите и разкъса ластичния колан на панталоните му. Вдигна бутилката високо и изля половината й съдържание върху задните бузи на Карл.
— Все ми е едно дали си готов… ето ме! — каза той и се намести зад Карл.
— Не…! — избърбори Карл и изпищя. Писъкът му бе изпълнен с върховна мъка.
Всеки от чакащите плати на Лукас „входната такса“ — все едно бяха зрители на някакво състезание, — след което мъжете се вмъкнаха в килията зад двойката на нара. Гласовете им издаваха похот и възбуда. Един от тях извика:
— Давай, Конго… Давай, давай, давай!
Другите весело подхванаха:
— Давай, Конго, давай!
В един момент Конго изви гръб, отметна глава назад и изрева като възбуден лос. Мъжът зад него му помогна да се изтегли и веднага зае мястото му. Карл изпищя отново.
— Мили боже, колко сладко можел да пее… — коментира третият в опашката.
Когато дойде ред на петия, Карл вече не крещеше, а последният, след като приключи, скръбно поклати глава, докато се отдръпваше:
— Този май хвърли топа…
Конго, който почиваше на нара до Карл, стана и заяви:
— Нее, още диша. А щом диша, значи е готов за любов — и отново се намести зад Карл.
Фелдшерът от лазарета — всъщност облечен в доверие затворник, — който бе поканен на купона едновременно в лично и професионално качество, пристъпи напред в ролята си на професионалист и сложи пръсти върху сънната артерия на Карл.
— На момчето му стига за тази вечер. Помогнете ми да го отнесем долу и ви обещавам до две-три седмици да е готов за още забавления.
***
Към разсъмване Карл вече беше в критично състояние заради шока и загубата на кръв. Бе повикан лекарят от централата. Той разпореди да го откарат в болницата към щатския затвор в Хънтсвил.
Вкараха Карл в операционната и изсмукаха с помпа от долната част на коремната му кухина почти два литра кръв и сперма. След това лекарят заши разкъсаните кръвоносни съдове и се постара да възстанови колкото можа пораженията на дебелото му черво. Накрая му вля три литра кръв.
Докато се възстановяваше в хънтсвилския санаториум, на Карл бе разрешено да се обажда по телефона и да приема посетители. Той позвъни в националната банка „Карсън“ в Хънтсвил и повика личния си банкер. Карл бе важен клиент, така че банкерът се отзова моментално.
Преди да бъде арестуван, Карл бе работил за своя осиновител и „Банок Ойл“ в продължение на две години и четири месеца. Още с назначаването му Хенри му бе определил прекрасната заплата от сто и десет хиляди месечно. Хенри бе убеден последовател на теорията за моркова и тоягата, но покрай нея вярваше и че единственият му син заслужава да бъде третиран като кралска особа.
Хенри с изумление, но и с голяма доза задоволство почти веднага констатира, че Карл притежава изключителни бизнес умения, далеч надхвърлящи степента, която бе очаквал от младеж на неговата възраст и с неговия житейски опит. Към края на първата му година трудов стаж Хенри с гордост се бе уверил, че Карл е направо финансов гений, чиито природни заложби са равни на неговите, а в някои случаи дори ги превишават. Съвсем скоро младежът демонстрира уникална способност да надушва възможностите за печалба също както хиена надушва разлагащ се труп на животно. Разгръщането на таланта му закономерно доведе до стръмно увеличаване на заплатата му. Към края на втората си година той си заслужи място в борда на „Банок Ойл“, а директорската му заплата достигна до двеста и петдесет хиляди долара месечно. Придържайки се към клаузите на учредителния си договор, семейният тръст на Хенри Банок стриктно му изплащаше добавка в трикратен размер на спечеленото от него. Последиците от щедростта на баща му бяха, че дори след плащане на данъците Карл бе натрупал в „Карсън“ над пет милиона долара. И това бе в допълнение към личните му инвестиции.
На шестия ден в санаториума Карл се бе възстановил достатъчно от ректалните разкъсвания, за да бъде прехвърлен от Хънтсвил в лазарета на „Томас Тъск“. Той взе със себе си новата си чекова книжка, донесена от личния му банкер. От лазарета Карл изпрати с помощта на един от санитарите писмо до Лукас Хелър. Текстът известяваше Лукас да го посети незабавно, ако иска да научи нещо, което ще се окаже много изгодно за него.