— Нуждая се от протекцията ви, господин Конго — без да губи време обяви Карл.
— Можеш да си заложиш сладкия задник, че се нуждаеш, макар да е сигурно, че той няма да бъде толкова сладък още дълго. Но защо да те защитавам?
— Мога да ви платя за това.
— Да, пич, това може да ме накара да поискам да го направя. Само че… за какви пари говорим, момченце?
— Вие ми кажете, сър.
Конго почовърка из носа си, докато обмисляше въпроса. Накрая изследва коричката сух сопол, която извади от лявата си ноздра, и с щракване на пръста се освободи от нея, преди да обяви своята цена.
— Пет хиляди долара всеки месец, в банкноти по един и пет, доставяни тук, в „Томас Тъск“. Няма да са ми много полезни навън — обясни той. Беше избрал абсурдно висока цена, защото очакваше Карл да се пазари.
— Тази сума е просто нелепа, господин Конго — изтъкна Карл и Джони Конго настръхна. Юмруците му инстинктивно се свиха в могъщи черни чукове. — За човек с вашето положение и висока позиция аз бих очаквал да платя десет… или дори петнайсет хиляди долара месечно.
Джони Конго примигна и юмруците му се разтвориха. Той дори започна да се усмихва почти приятелски.
— Слушам те, белокожко, и ми харесва онова, което чувам. Петнайсет бона ми звучат горе-долу добре.
— Сигурен съм, че ще мога да организирам доставката на парите от моята банка до мястото, където искате. Само ми кажете какво е нужно и аз ще го направя. Гарантирам го с ръката си, сър.
Конго стисна протегнатата ръка и я раздруса, но не пропусна да промърмори:
— Става дума за повече от ръката ти, момченце. По-скоро за живота ти…
— Това ми е ясно, господин Конго. Но наистина, ако искате да спечелите много пари, трябва да станем бизнес партньори.
— Бизнес ли? — Конго се сдържа, преди да се изсмее. — Я да чуя…
Карл говори през следващите четиридесет минути, а Конго внимателно слушаше думите му, напрегнато наведен напред. Към края на изложението той вече се усмихваше, а очите му сияеха.
— И как да съм сигурен, че ще изпълниш своята част, момчето ми? — попита накрая.
— Ако се проваля, вие можете да оттеглите протекцията си, господин Конго.
Това бе среща с ключово значение, която щеше да доведе до създаването на нечестив съюз — покварен млад гений, комбинирал талантите си с тези на безжалостно чудовище с власт над живота и смъртта. И двамата бяха психопати, без никакво състрадание, скрупули или угризения в душите си.
През следващите години печалбата от различните им начинания, замислени от Карл и подпомогнати от Джони Конго, беше първо изпрана и после направена да изглежда благопристойна. Приятелите на Джони отвън с готовност съдействаха в различните фази. След като парите се пречистеха, те оставаха на разположение лично на Карл под формата на дивиденти или Директорски хонорари през компания на Британските Вирджински острови, която Карл бе регистрирал още докато бе в „Принстън“.
Крайната стойност бе утроявана от „Семеен тръст Хенри Банок“, а общата сума бе на разположение на Карл и Джони Конго в много на брой номерирани сметки в Хонконг, Москва, Сингапур и други градове по целия свят, където не можеше да достигне дори всемогъщата ръка на Федералната данъчна служба на Съединените щати.
За облекчаване на начинанията им в и извън затвора за Карл и Джони скоро стана необходимо да включат като негласен партньор Марко Мерковски — директора на затвора „Томас Тъск“. След като го убедиха да се включи в първата им незаконна схема, Марко стана изцяло зависим от Карл Банок и Джони Конго.
***
Карл бе преместен от шесто на първо ниво на затвора, където излежаваха присъди затворници с привилегировано положение и безукорни досиета, които биваха натоварвани с различни вътрешни функции. Новата му килия бе три пъти по-голяма от старата на шесто ниво. Предоставиха му телевизор и компютър с онлайн достъп.
Компютърът бе съществен елемент в управляването на бизнес интересите на съдружието. По щастливо стечение на обстоятелствата цените на борсата се повишаваха. Всичките стари контакти на Карл бяха на негово разположение, а инстинктът му за печалба се оказа ненакърнен. Семейният тръст на Хенри Банок стриктно утрояваше всяка негова декларирана печалба.
Бавното темпо на затворническия живот оставяше на изобретателни мозък на Карл достатъчно време да планира бъдещия си живот. Когато излежа пет години, досието му бе прегледано и се оказа безупречно — директор Мерковски се бе погрижил за това. Подадена бе молба и първоначалната присъда на съдия Чембърлейн от минимум петнайсет години бе намалена на минимум десет. Карл бе излежал половината от нея. Беше все още само на двайсет и осем, лукав мултимилионер, живеещ по закона на улицата, готов да заживее по своите правила, след като излезе през портала на „Томас Тъск“.