Благодарение на множеството свои и на Джони Конго помощници навън Карл бе в течение как се развива животът на баща му, както и на другите бенефициенти на „Семеен тръст Хенри Банок‘‘.
Финансовите амбиции на Карл понесоха тежък удар, когато старият му баща се запозна с професионална тенисистка, четиридесет години по-млада от него и по-малка дори от самия Карл Банок. Карл бе разгледал внимателно снимките в пресата на тази жена. Казваше се Хейзъл Нелсън и беше атлетична, красива блондинка. Само няколко месеца след запознаването им баща му и Хейзъл се бяха оженили с великолепна сватбена церемония в имението на Форест Драйв. По-малко от година по-късно Хейзъл бе родила момиченце на име Кайла. Хенри неизменно продължаваше да създава само момичета. От гледна точка на Карл тази досадна нова авантюра на баща му бе добавила още две имена в списъка с бенефициенти на „Семеен тръст Хенри Банок“.
Пълният списък в този момент се състоеше от седем души, включително Карл: Хенри Банок, Хейзъл Банок и невръстната им дъщеричка Кайла, майката на Карл, Марлене Имелда Банок, запазила тази фамилия и след развода си с Хенри, и двете му полусестри — Саша Жан и Бриони Лий. Като използва пазарната стойност на корпорация „Банок Ойл“ в регистъра на нюйоркската фондова борса, Карл пресметна общата сума на активите на „Семеен тръст Хенри Банок“ на сто и единайсет милиарда щатски долара. Карл с цялото си същество негодуваше при мисълта да сподели дори тази огромна сума с още петима или шестима други.
От затворническата си килия Карл бе проследил с активен и пристрастен интерес перипетиите около иска на баща му до Върховния съд във Вашингтон
Карл Питър Банок да бъде заличен от списъка на бенефициентите на семейния тръст на основание липсата на кръвна връзка с източника на финансиране и поради убеждението на този източник, че осъждането на това лице за ред углавни престъпления го дисквалифицира.
Когато достопочитаемите съдии от Върховния съд отхвърлиха единодушно молбата на Хенри Банок, Карл разбра, че само смъртта може да го лиши от дела му в активите на тръста.
Карл и Джони Конго организираха дискретно парти в крилото на смъртниците, посетено от директора на затвора Марко Мерковски и няколко особи от женски пол, доведени от Хънтсвил за случая. Макар Карл и Джони Конго да бяха станали любовници от години, те нямаха нищо против да споделят брачното си ложе с едно-две красиви момичета или дори млади момчета, ако имаше такива.
Решението на Върховния съд в негова полза накара Карл да анализира много подробно многобройните забележителни условия, формулирани от баща му в учредителния договор на „Семеен тръст Хенри Банок“.
През годините на следването си Карл бе развил забележителна памет и макар да не бе разгръщал копието на учредителния договор от деня, в който бе проникнал в хранилището на баща си, той можа да направи подробни бележки по неговото съдържание. И една конкретна клауза, включена от баща му, продължаваше да го измъчва и тревожи.
Клаузата предвиждаше, когато остане един-единствен жив бенефициент, попечителите на тръста да приключат действието му, а наличните към онзи бъдещ момент активи да бъдат разделени поравно между благотворителен фонд, който Хенри харесваше, и единствения бенефициент, бил той мъж или жена.
Карл прецени, че е дошло времето да се възползва в пълна степен от тази клауза, докато е още скрит от вниманието на обществеността в килиите на затвора „Томас Тъск“, където бетонните стени, които го задържаха вътре, щяха да играят и ролята на щит срещу подозрението към него, и щяха да му осигурят непоклатимо алиби.
Самият Хенри бе недосегаем, но беше започнал бързо да остарява. С темпото, с което живееше живота си, той нямаше да изкара дълго. Информаторите на Карл му бяха съобщили, че Хенри вече започнал да сдава багажа. Карл знаеше, че може да разчита на онази с косата, и беше готов да изчака.
Хейзъл и малката й дъщеричка Кайла бяха защитени като кралски особи — мантия, която Хенри Банок хвърляше над всички в близкото си обкръжение. Хейзъл и Кайла засега бяха неуязвими, все още. Тяхното време щеше да дойде, когато Хенри излезеше от играта.
Това обаче не се отнасяше до неговата пропила се майка, Марлене Имелда, която той презираше, а в още по-малка степен бе валидно за полусестрите му, които той мразеше страстно и горчиво. Те бяха пряко отговорни за вкарването му в затвора и многото прахосани години от живота му, които той бе принуден да прекара зад бетонни стени и стоманени бариери в компанията на същества, по-мерзки от всяко животно в джунглата.