Карл бе научил, че психическото състояние на по-голямата му сестра Саша се бе подобрило толкова значително след неговото влизане в затвора, че нейните лекари бяха сметнали за възможно да я изпишат от болницата „Деветте бряста“ и да я предадат на грижите на майка й. Така че Саша бе отишла да живее при Марлене на Каймановите острови. Близостта се бе отразила крайно благоприятно на майка и дъщеря. Марлене не се бе излекувала напълно от хроничния си алкохолизъм, но отговорността за голямата й дъщеря изискваше да стане трезвеничка. Сега тя посвещаваше всичката си любов и цялото си внимание на Саша, а Саша реагираше възнаграждаващо.
След женитбата на Хенри Банок за Хейзъл Нелсън и раждането на Кайла, Бриони бе решила да напусне имението и да се пренесе на Кайманите, за да бъде с майка си и сестра си.
Бриони бе на почти същата възраст като Хейзъл, нейната мащеха. Двете момичета бяха със силни характери и склонни към противоборство, а същевременно и яростно ревниви по отношение на Хенри Банок. При други обстоятелства те вероятно щяха да се сприятелят, но раждането на Кайла бе дало решително предимство на Хейзъл. Сега тя вече беше не само новата господарка на дома, но също и майка на най-малката дъщеря на Хенри. Хенри бе сляпо влюбен в Хейзъл и когато тя бе започнала да проявява активен интерес към делата на корпорация „Банок Ойл“, той най-енергично я бе подкрепил. Не след дълго я бе издигнал на директорския пост, станал вакантен след осъждането на Карл.
И Хейзъл бе заела място в залата на борда като дясна ръка на Хенри.
Тя бе станала всичко за Хенри Банок — любима, съпруга, майка на детето му, партньор в бизнеса и най-добър приятел.
От друга страна, Бриони не бе проявила никакъв интерес към „Банок Ойл“. Тя разполагаше с предостатъчно пари, изплащани й от семейния тръст, и не беше користолюбива. Притежаваше съвсем малко от талантите, с които Хейзъл разполагаше в излишък и които я правеха желана и безценна за баща й. Бриони не можеше да се съревновава с нея в каквото и да е било. Затова отлетя за Гранд Кайман на Карибите, където Марлене и Саша я приветстваха с добре дошла с трогателна готовност и където тя можеше да прави нещо, оценявано високо от двамата души, които обичаше с цялото си сърце, а това бе възможно най-удовлетворяващо за Бриони.
За Карл преместването й бе чудесна възможност. Сега трима от бенефициентите на семейния тръст бяха извън щита на баща му, далече от юрисдикцията и защитата на правителството на Съединените американски щати и живеещи на усамотен остров, където бяха много по-уязвими и леснодостъпни за приятелите Джони Конго.
Карл разработи подробен план, в който не пропусна нито една подробност. Конго стана ентусиазиран участник в начинанието. Той разполагаше с връзки с кокаиновите синдикати в Хондурас и Колумбия, които винаги бяха готови да припечелят някой и друг допълнителен долар в по-прозаичен проект.
Контактът на Джони в Хондурас бе сеньор Алонсо Алманса. Той живееше в пристанищния град Ла Сейба, където разполагаше с две много бързи дванайсетметрови моторници за открити води. Те обикновено се използваха за нощни операции по превоз на стока на север до Мексико, Тексас или Луизиана. Само че американската брегова охрана напоследък бе започнала да им досажда, поради което прекрасните му моторници се задържаха в пристанището прекалено дълго.
Разстоянието от Ла Сейба до Каймановите острови е по-малко от петстотин морски мили — нищо работа за коя да е от двете бързи „Крие Крафт“.
— Алонсо е добър и много надежден. И няма да се погнуси от „мокра“ поръчка, ако цената си я бива. Мисля, че разполагаме с когото трябва — каза Конго на Карл.
— Харесва ми онова, което ми разказа за него, а и цената му е приемлива. Но няма ли да е нужно малко проучване? Няма ли човек на Гранд Кайман, който може да ни помогне?
— Никакъв проблем, белокожко. — Това обръщение, използвано в началото като унизително, сега се бе превърнало в ласкав израз за двамата. — Има един агент по недвижими имоти в Джорджтаун, който някога свърши това— онова за мен. Не мисля, че е затрупан с работа. Можем да му кажем, че искаме да участваме анонимно в търг за имение на острова и за целта ни трябва пълно описание на всичко в него, включително прислуга и обитатели.
— Обади му се, чернилко. — Всеки друг, осмелил се да се обърне по този начин към Джони Конго, щеше да умре преждевременно и много болезнено. — Най-много ни интересува охраната на имението. Доколкото познавам баща ми, а аз го познавам много добре, охраната ще е засилена. Явно трябва да научим и коя е спалнята на майка ми и къде да открием двете ми сестри. Почти сигурно е, че техните спални ще са редом с тази на скъпата им мама.