Контактът на Джони на Гранд Кайман бе пенсиониран англичанин на име Тревор Джонс, решил да прекара есента на живота си на тропически райски остров. За свое съжаление бе открил, че раят не е безплатен, а пенсията му изобщо не достига. Така че взе присърце задачата на Карл Банок. Беше направил в земемерската служба копие на строителния план на „Стоянката“ — бреговия дом на Банок. След това бе издирил една от бившите камериерки на госпожа Марлене Банок, уволнена за кражба на чифт обеци от кутията за бижута на госпожица Саша. Казваше се Гладис и си бе тръгнала от „Стоянката“ озлобена до крайност.
Гладис и Тревор разгледаха заедно плана на къщата. Тя му показа кои спални се обитават от трите жени и къде се намира стаята на охраната. Жената знаеше и графика за обиколка на охраната. В различни точки на имението бяха монтирани специални часовници, които трябваше да регистрират и удостоверят спазването на този график. Смените ставаха точно на всеки час. Това правеше движенията на патрула предвидими. Гладис даде и списък на домашната прислуга. Повечето от хората почиваха в неделя и се връщаха на работа след уикенда.
Гладис знаеше точното местоположение на всеки от многобройните сензори на охранителната система в имението. Естествено, след уволняването й паролите бяха сменени, но мъжът, с когото живееше на съпружески начала, продължаваше да работи в „Стоянката“ като помощник-готвач. И той без замисляне й бе дал новите пароли.
Проходът в кораловия риф бе обозначен със светещи шамандури, а каналът до стоянката за закотвяне — дала името на имението — също бе маркиран с шамандури. Джонс излезе с малкия си риболовен скиф, за да прослуша незабележимо с ехолот крайбрежните води и да подготви няколко неща. По време на пролетните приливи каналът бе дълбок три метра в най-плитката си част, което бе предостатъчна дълбочина дори за лодка като „Крис Крафт“.
Пакетът с тази информация бе изпратен на имейл адреса на Джони Конго като пидиеф документ. За Карл цената бе доста под четири хиляди долара, което той сметна за отлична сделка.
Пидиеф документът бе препратен на сеньор Алонсо Алманса в Ла Сейба с допълнителни подробни инструкции и документ за банков превод на стойност седемдесет и пет хиляди долара, като предплата по договор за общо двеста и петдесет хиляди долара.
— Ще ти споделя една малка тайна, чернилко — усмихна се Карл на Джони Конго. — Имаш ли достатъчно пари, можеш да получиш всичко, което желаеш. Никой не може да те спре.
— Точно така, белокожко — вдигна дясната си ръка Джони и му даде „петица“.
***
Двайсет и осем дни по-късно моторницата „Плума де Мар“ на сеньор Алманса използва пълнолунието, за да се промъкне през прохода на рифа в залива Олд Мен Бей на северната страна на Гранд Кайман. Корпусът й бе боядисан в матирано черно, така че дори в тези условия тя оставаше почти невидима. Беше излязла от Ла Сейба по обяд предишния ден и бе изминала разстоянието по график с разчет да пристигне точно в три без четвърт през нощта в неделя — тогава, когато са будни само магистралните бандити, върколаците и пиратите.
На „Плума де Map" имаше екипаж от единайсет души. Те носеха черни анцузи с черни качулки върху цялата глава с прорези за очите и устата. Пуснаха котва до една от шамандурите в канала на седемдесет метра от „Стоянката“. Тревор Джонс бе привързал към шамандурата малък радиомаяк, който да ги насочва. На борда на моторницата остана само един човек, който да се грижи за нея, а останалите пуснаха на вода надуваема лодка и захранваният от акумулатор мотор безшумно ги насочи към безлюдния бряг.
Стигнаха сушата точно в три часа, когато, както знаеха, патрулът щеше да се събере за кафе и смяна в стаята на охраната. Двама от маскираните изтичаха напред и деактивираха сензорите на алармата, разчиствайки по този начин път за основната група. Щурмовият отряд нахлу в стаята на охраната и напълно изненада четиримата охранители. Бяха нужни само няколко минути, за да завържа, всички и да им залепят устата с тиксо, а после да изключат охранителната система от главното табло.
Заобиколиха на бегом плувния басейн и разбиха с кози крак вратата на основната сграда. Знаеха съвсем точно къде отиват, така че без лутане прекосиха няколкото дневни и се качиха по централното стълбище до апартаментите със спалните. На горната стълбищна площадка се разпределиха в три групи, всяка от които без забавяне се насочи към определения за нея апартамент. Нахлуха в спалните, докато обитателите им спяха дълбоко. Измъкнаха жените от леглата и завързаха ръцете им при китките с тиксо. После ги издърпаха надолу по стълбището и ги изкараха на платформата до басейна. Самият басейн бе дискретно заграден с високи стени и тропическа растителност, за да могат жените да се отдадат на страстта си към нудизъм.