Един от бандата извади от раницата си кинокамера. Той беше професионален оператор на порнофилми от Гуадалахара, Мексико. На сносен английски той съобщи на трите ужасени и плачещи пленнички:
— Казвам се Амарантус. За мен е удоволствие да направя документален филм с ваше участие. Моля ви, не ми обръщайте внимание и се опитайте да не гледате в обектива на камерата ми, освен ако не ви помоля за това.
— После отстъпи назад и насочи камерата си към тях.
Водачът на бандата пристъпи и зае мястото му.
— Аз съм Мигел. Ще правите каквото ви наредя, в противен случай ще ви заболи много. Името? Номбре? — изкрещя той без пауза, принуждавайки всяка от жените да съобщи името си пред Амарантус и камерата му.
Саша Жан бе онемяла от ужас и Бриони каза името й вместо нея:
— Това е сестра ми Саша Жан Банок. Болна е. Моля ви, не й причинявайте нищо лошо.
Саша падна на колене и от страх изпразни червата си. Задницата на пижамата й стана кафява. Мигел се изсмя и я срита.
— Я ставай, мръсна краво! — и отново я ритна. Бриони посегна с вързаните си ръце и помогна на Саша да се изправи.
Водачът се обърна към Марлене и извади от джоба си лист хартия.
— Ето моята заповед… — започна да чете той със силен испански акцент: — Марлене Имелда Банок. Ти ще бъдеш екзекутирана. Смъртта ти ще бъде наблюдавана от твоите дъщери Саша Жан и Бриони Лий. Екзекуцията ти ще бъде заснета по желание на заинтересованите лица. След това дъщерите ти ще бъдат затворени до края на живота им в чужда страна.
Коленете на Саша отново се подгънаха. Бриони не успя да я задържи и тя се строполи на опасващата басейна мраморна пътека. Сви се на кълбо и остро запищя. Заудря чело в мрамора с такава сила, че една от веждите и се разцепи и в очите й започна да се стича кръв. Бриони коленичи до сестра си и се опита да й попречи да се наранява.
Трима от мъжете издърпаха Марлене встрани, а тя отчаяно извика:
— Кураж, Саша! Не плачи, малката ми. Грижи се за нея, Бриони.
Мъжете отведоха Марлене по стълбите в басейна и я набутаха във водата. Тя стигаше до кръста. Ярки подводни лампи осветяваха сцената за Амарантус, който клекна на ръба на басейна и започна да снима без прекъсване.
Двамата мъже от двете страни на Марлене я хванаха за ръцете и вдигнаха поглед към Мигел, застанал на края на басейна над тях.
— Буено! — каза Мигел. — Потопете я под водата.
Двамата натиснаха главата на Марлене под водата, а третият я хвана за глезените и ги вдигна високо над повърхността. Горната половина на тялото й се оказа изцяло потопена. Тя зарита с крака и тялото й започна конвулсивно да се извива с такава сила, че мъжете едва я удържаха.
— Достатъчно! — извика Мигел. — Извадете я за минута.
Извадиха главата на Марлене от водата и тя задъхано пое въздух. От зейналата й уста изхвърча струя повърнато и вода от басейна и тя се задави на следващото си вдишване.
— Буено, това е добре. Хайде пак…
Отново натиснаха главата й под водата, точно когато тя поемаше въздух, в резултат на което вместо въздух тя глътна вода. Потапянията продължаваха за все по-дълго и по-дълго, а съпротивата на Марлене отслабваше. Амарантус се мъчеше да намери най-добър ъгъл, за да извлече максималното от сцената. Това бе едно от изискванията на възложителите и Амарантус осъзнаваше колко възбуждащ ще бъде за тях филмът.
Разкъсвана между обичта към майка си и сестра си, Бриони остави Саша, изпълзя до Мигел и се опита да го хване за краката.
— Това е майка ми! Моля ви, не й го причинявайте…!
Той я срита и извика на тримата си подчинени в басейна:
— Да приключваме. Задръжте старата кучка колкото трябва.
На повърхността изригна гейзер от мехурчета, когато Марлене изпразни дробовете си напълно. Боричкането й отслабна и накрая тялото й застина.
— А муерто? — попита единият. „Мъртва ли е?“
— Но, есперар ун поко мас — заповяда Мигел. „Не, почакайте още малко.“
Бриони разбираше малко испански. Тя изпълзя отново до Мигел и пак се вкопчи в краката му.