— Всичко е наред, Бри. Харесвам го. Той е толкова добър.
Тогава Фелисиано коленичи пред нея и си свали гащетата. Повреденият мозък на Саша незабавно направи връзка с брат й Карл в подобна поза и тя изплашено се отдръпна. Трябваше четирима от екипажа да я държат, за да може Фелисиано да успее да проникне в нея. Саша продължаваше да пищи, когато Фелисиано се изтърколи странично от нея и изсумтя:
— Фантастика! Мехорес де ла историа! — „Фантастична. Най-добрата някога!“ — Как обичам да се дърпат и квичат.
Въпреки съпротивата й издърпаха Бриони напред и я хвърлиха върху пъстрите възглавници, а после напред нетърпеливо пристъпи следващият в опашката. Тя също започна да се боричка и крещи, но същите четирима я приковаха за ръцете и разтвориха широко краката й. Амарантус неуморимо снимаше.
Към средата на следобеда, докато „Плума де Мар“ продължаваше леко да подскача все на юг по плавните вълни, двете сестри бяха в ступор. Никоя от тях нямаше нито сили, нито воля да продължава да се съпротивлява. Поредният член на екипажа се надигна от Бриони след третия си път и се оплака на Мигел:
— Тя е като парче месо в кланицата… мъртва и студена.
— Буено, това може да се оправи. Донесете ги в каюткомпанията — каза му Мигел.
Пренесоха Бриони и я проснаха на масата в столовата. Мигел пристегна предмишницата й с ластик, докато вените в сгъвката на лакътя й се издуха. Изсипа чаена лъжичка хероин в малка бутилка дестилирана вода и я раздруса до разтваряне на белия прах. Напълни с разтвора спринцовка за еднократна употреба и я инжектира в набъбналата вена на Бриони. След няколко минути Бриони вече възбудено дишаше. Тя отново запищя и започна да се бори. Върнаха я обратно в кокпита, където следващият в опашката пристъпи напред, свали гащетата си, хвана пениса си, извади го и започна да го глади с ръка.
В кабината долу Мигел насочи вниманието си към Саша и приготви втора доза хероин за нея. Амарантус фиксира на лента целия процес.
Същата вечер на здрачаване, на двайсет морски мили от колумбийския пристанищен град Картахена „Плума де Мар“ се срещна с баржа от пристанището. Двете сестри отново бяха овързани с лента, а устата им запушена. След това бяха прехвърлени на баржата и скрити под стара мръсна тента на кърмата. Вездесъщият Амарантус последва момичетата. Беше инструктиран да остане с тях и да снима всичко до самия край.
„Плума де Мар“ се понесе с трийсет възела по обратен курс към Ла Сейба. Баржата тежко пое към пристанището на Картахена.
***
Тритонен стар форд чакаше акостирането на баржата на един от кейовете в края на пристанището. Посрещна ги нов екип — шофьор, помощникът му и двама главорези. Момичетата бързо бяха пренесени на брега и набутани в каросерията на камиона. Отново ги скриха под платнище. Амарантус и биячите се качиха отзад. Шофьорът и помощникът му седнаха в кабината. Камионът се отправи към портала на пристанището. От караулката излезе да ги пресрещне митничар. Разменени бяха няколко реплики, които никой не чу, и пачка банкноти премина от едни ръце в други. Митничарят се отдръпна и махна с ръка да минават. Камионът потегли към града.
Следващите шест дни минаха в пътуване на юг по все по-лоши черни пътища, през джунгла и планини. По някое време напуснаха територията на Колумбия и се прехвърлиха с ферибот през река, от другата страна на която започваше Венецуела. На всяка спирка по пътя шофьорът спираше, качваше се отзад при момичетата и им инжектираше доза хероин. Те вече дотолкова бяха свикнали с процедурата, че още като го видеха, подаваха с готовност ръка, нетърпеливи за утехата, която наркотикът им носеше.
Щом се посъживяваха, помощникът на шофьора спираше с махане на ръка колите, с които се разминаваха на пътя, отмяташе платнището на каросерията, за да покаже момичетата на потенциалните клиенти. Ако някоя от тях окажеше съпротива, биеха я и я лишаваха от следващата доза хероин. Когато пристигнаха в Минас де Йе, сестрите бяха използвани толкова пъти, че бяха изгубили представа за броя мъже, качили се в камиона, за да им се насладят.
Минас де Йе се намираше дълбоко в Амазония. Простираше се на двата бряга на Рио де Оро, врязан в планината приток на Амазонка. Цяла армия незаконно работещи златотърсачи се трудеше в изкопите, рискувайки живота си за скрити в наносите няколко зърна жълт метал.
Камионът спря за последен път пред голяма порутена сграда, в която един от изкупвачите на злато от град Калабозо бе отворил пункт. Изкупвачът бе рошав тип на име Гойо, който обикновено седеше на верандата зад везна и се пазареше със златотърсачите, донеси от дървените си корита в хълмовете няколко златни люспи или зърна.