— Не! — спря го Амарантус. — Не ме разбра. Искам да я докараш във фермата, преди да е умряла. Дай я на Анибал, докато може да рита и да се бори. Искам да я снимам, докато пищи.
Дори Силвестре бе изумен от чудовищността на предложението. Лицето му пребледня и той изгледа оператора.
— Искаш да кажеш, жива?! — заекна той. — Искаш да оставя прасетата ми да я изядат, докато още е жива? — Не можеше да повярва на ушите си.
— Си, амиго. Жива!
— Пресвета Богородице! Сега вече знам, че съм чул всичко на този свят. Дай да си дръпна от тази порета. — Силвестре имаше нужда от малко време, за да дойде на себе си. Амарантус му подаде джойнта си. Силвестре всмукна дълбоко и изпусна дима, докато говореше.
— Не… сто долара не са достатъчно! — задавено изломоти той. — Искам петстотин.
— Триста и петдесет — контрира Амарантус.
— Четиристотин!
— Добре… нека са четиристотин — доволно се съгласи Амарантус. Беше чувал за някакъв, който направил на черния пазар сто хиляди долара с шестминутен филм. Беше гледал този филм. Той изобщо не можеше да се сравни с онова, което предстоеше да заснеме.
„Милион! — размечта се той. — Това ще ми донесе милион, ако не и повече!“
***
Беше понеделник сутрин и Силвестре от собствен опит знаеше, че Долорита и мъжът й са се заключили в офиса зад бара и броят постъпленията от изтеклата седмица, преди Гойо да отнесе парите в банката. Силвестре почука тихо на вратата.
— Кой? — кресна Долорита. — Какво искаш? Заети сме…!
— Аз съм, Силвестре. Втората янки пуша, онази нахалната, умря снощи.
— Е, и какво да направя аз? Откарай я във фермата и ни остави на мира. Знаеш много добре, че сме заети!
— Простете, сеньора. Повече няма да ви безпокоя.
Силвестре заобиколи отзад. Дори в този ранен час пред стаята на Бриони чакаха двама души. Вратата бе отворена, а двамата пушеха и с интерес наблюдаваха случващото се вътре. Силвестре ги изблъска от вратата и им посочи верандата.
— Отивайте при някоя от другите — каза им той. — Тази свърши за днес.
— Само че аз искам точно тази — започна да спори единият. — Познавам я добре. Тя е жива, бори се… Не лежи като умряла риба.
Силвестре го изгледа с озъбена физиономия. Мъжът побърза да се отдалечи. Репутацията на Силвестре като майстор на ножа беше по-грозна и от лицето му.
Силвестре срита голия задник на златотърсача върху Бриони. Мъжът скочи на крака, загащи работния си комбинезон и бързо напусна стаята. Силвестре коленичи до Бриони.
— Готова ли си за хубавата част? — попита я и извади кутийката с набора за хероин от джоба си. Бриони нетърпеливо се изправи до седнало положение и му предложи лявата си ръка. Сгъвката на лакътя й беше възпалена от открити рани. Едната от по-големите вени се бе спукала, а от язвите се стичаше гной. Другата й ръка бе в подобно състояние. — Ще използвам крака ти — реши той. Обхвана с гумения маркуч крака й малко над глезена и го пристегна, докато не се показаха вените й. Инжектира й наркотика. Бриони затвори очи в очакване. После ги отвори и се усмихна на Силвестре. Преди две седмици беше загубила два от предните си зъби при спор със Силвестре, но това вече нямаше значение. Единственото важно бе наслаждението от хероина в тялото й.
— Благодаря ти, Силвестре — замечтано прошепна тя.
— Ще те изведа за малко — каза й той.
— Добре — съгласи се тя. Вече бе престанала да се вълнува какво се случва с нея.
— Ще те загърна с одеяло, за да не те гледат хората гола.
— Благодаря — отново прошепна тя. Той уви голото й тяло с калното, изцапано с петна от сперма одеяло и оформи от края му нещо като качулка, за да скрие лицето й. Взе я на ръце, изнесе я през задната врата и се отправи към горичката.
Когато стигна до свинефермата, там го чакаше Амарантус. Операторът се бе покатерил на оградата на кочината на Анибал и дори бе успял да закрепи камерата си на статив. Животните сновяха под него, грухтяха и от време на време някое от тях изквичаваше. Бяха забелязали Силвестре да слиза по склона на хълма и да носи познатия им товар.
— Готов ли си? — извика му Силвестре. — Нямаме време за губене.
— Вече снимам! — възбудено се засмя Амарантус. Под мястото, където стоеше, Анибал се изправи на задните си крака и постави предните си копита върху оградата на кочината. Следеше напрегнато приближаването на Силвестре.
— Как искаш да стане? — попита Силвестре, като пусна Бриони на краката й. После свали покриващото я одеяло. Момичето озадачено изгледа вторачената в нея масивна глава на надничащия над оградата Анибал. Дръпна се изплашено и се опря в гърдите на Силвестре. Анибал шумно сумтеше през розовата си зурла и щракаше с челюсти.