— Напълно съм готов — увери го Амарантус.
— Мисля, че ни трябва малко кръв да възбудим Анибал — каза Силвестре. Отстъпи крачка от Бриони. Тя бе толкова захласната от животното пред себе си, че не обърна внимание какво прави той. По-рано сутринта той бе оставил права лопата, подпряна на оградата на кочината. Взе я и тихо й каза: — Ей, Бриони, погледни ме.
Тя се обърна към него и той замахна с лопатата към коленете й. Желязното острие преряза костта и разби капачката й. От раната шурна кръв. Кракът й се подгъна, а Бриони изкрещя от болка и шок, докато падаше.
Силвестре хвърли лопатата и я улови в ръцете си. Хвърли последен поглед към стърчащия над него Амарантус.
— Да? — поиска да се увери той.
— Да… направи го! — извика Амарантус.
Силвестре преметна Бриони през оградата. Тя падна сред прасетата.
Бриони бе замаяна от падането, но бързо се съвзе. Надигна се на лакти и започна да влачи тялото си през черната мръсотия в кочината назад, към илюзорната защита на стената.
Анибал поведе атаката на черните тела, които се нахвърлиха върху нея. Той заби бивните си в ранения й крак. Задърпа обезобразения крайник, опитвайки се да откъсне от плътта, като влачеше Бриони по гръб през калта. Бриони вдигна лице към камерата.
— Моля ви! — извика тя. — Помогнете…!
В същия миг друго животно впи зъби в рамото й и с мощно извиване на главата я дръпна, докато Анибал я теглеше от другата страна. Трето прасе нетърпеливо скочи и заби зурла в корема й, после отскочи назад, измъквайки плетеница от черва.
Бриони отвори уста за последен път.
— Татко! — пронизително извика тя, но гласът й бързо заглъхна.
Прасетата късаха кървави късове месо от тялото й и лакомо ги гълтаха.
***
Карл Банок и Джони Конго седяха един до друг в килията на Джони и гледаха видеото на екрана на компютъра. Бяха го пуснали за трети път, но и двамата бяха все така възбудени и въодушевени както при първия път.
От четиристотин часа заснет материал Амарантус бе подбрал въз основа на професионалния си опит и бе монтирал четиридесет минути. Крайният резултат бе отвратителен и мъчителен за всеки, с изключение на най-големите садисти. Карл и Джони му се наслаждаваха. Те бурно избухваха в смях в сюблимните моменти, сякаш бяха свидетели на невероятна комедия.
— Пусни го пак! — помоли Джони. — Толкова е забавно. Много ми харесва, когато давят дъртата кучка. Като извадят главата й от водата, от носа й изригва струя от вода и сополи.
— Да, това си го бива. Но на мен още повече ми харесва как Бриони коленичи пред главния пич и се моли за живота на майка си, а той я рита в устата и тя сяда на задника си, плюейки кръв и строшени зъби. Това е наистина готино, пич.
Ала и двамата бяха единодушни, че финалната сцена е най-добрата от цялото шоу. Макар вече да го бяха гледали, те се накланяха в очакване на момента, когато Бриони, смазана и изкормена, надига глава от калта и вика баща си. Двамата в хор я имитираха, подигравателно ридаейки:
— Татко!
После избухваха в радостен смях, когато Бриони обръщаше в агония очи към небето, докато прасетата се боричкаха над нея.
— Тази сцена направо ме убива! — едва не се задави от собствения си смях Карл. — Не знам откъде го изкопа този Амарантус, но той заслужава „Оскар“.
— Да, пич. Човекът направо си е гений. Всеки път, като гледам тази част с „Татко!“, се надървям както не можеш да си представиш!
— Това не означава нищо. Ти се надървяш от всичко, чернилко, дори от минаващ автобус — подразни го Карл.
— Да, мога и от автобус — съгласи се Джони. — Стига да е пълен с ученички. Но не искаш ли да погледнеш какво имам сега?
— Добре — прояви интерес Карл. — Покажи ми го!
Джони се облегна на стола си, показа всичко и Карл гръмко се изсмя.
— Можеш да потопиш руски боен кораб с това черно торпедо.
— И какво ще направим по въпроса, белокожко?
— Знаеш отлично какво ще направя аз, чернилко — каза Карл и коленичи пред него.
Когато по-късно си поеха дъх, Джони попита:
— Кажи ми, кога ще изпратиш видеото на… татко си? — Изрече последната дума със същия патос като на умиращото момиче във видеото и двамата отново се разсмяха.
После Карл отговори сериозно:
— Веднага щом измислим начин Хенри Банок да не може да проследи откъде е изпратено.
— Баща ти не е забогатял с глупост — изтъкна Джони. — Щом го види, и веднага ще се досети откъде е лентата.