След това камерата се насочи към Бриони, лежаща в края на басейна. Тя плачеше и се молеше за живота на майка си. Беше в краката на облечен в черно тип. Саша се бе свила на кълбо. Удряше главата си в мраморните плочи с такава сила, че с всеки замах разхвърляше кървави пръски.
— Исусе Христе, не позволявай това да се случи — прошепна Хенри и от агонията гласът му бе дрезгав.
После замълча и се вкамени като бронзова статуя, защото ужасът продължаваше. Не можеше да откъсне поглед от екрана, на който следваха една след друга сцени на многократно изнасилване, последвани от бой и инжектиране на наркотици на момичетата, които бяха задържани от похотливи полусъщества и насилвани от други, още по-гадни.
Записът бе със звук — чуваха се пляскането от съвкупяващите се тела; развратното хилене на мъчителите, хлипането и риданията на изтезаваните момичета — и този звук беше по-ужасен и от изображенията.
На финала обичната му Бриони бе хвърлена в калта на кочина, за да бъде разкъсана на парчета от гадно стадо свине. Хенри мъчително се изправи на крака и застана, залитайки, до масата.
На екрана Бриони вдигна глава и сякаш погледна право в очите му.
— Татко! — изплака тя.
Хенри вдигна дясната си ръка в жест на искане на прошка, сякаш я умоляваше да му прости за това, че я бе изоставил в последния й час на крайна нужда.
— Бриони! — отговори на вика й Хенри със свой вик, вик, изпълнен с върховна мъка.
И после започна да пада като гигантска секвоя — първо бавно, но набирайки инерция, докато не се заби по лице върху дългата маса и се просна безжизнен на нея.
***
Минаваше полунощ, но Хейзъл бе помолила Куки да държи готова вечеря за Хенри. Нощта бе топла, а небето обсипано със звезди. Тя стоеше на терасата и чакаше мъжа си.
Беше избрала синя вечерна рокля без ръкави и цветовият нюанс подхождаше на очите й. Гърбът й оставаше гол, а деколтето разкриваше гърдите и фината мускулатура на ръцете й. Знаеше, че ще достави удоволствие на Хенри.
Беше се грижила на себе си след раждането на Кайла и затова бе все така слаба и красива, както когато се бяха срещнали за първи път.
Не я сдържаше. Кръстосваше терасата неспокойно с грациозността на пантера, отпиваше от чашата с „Пуйи Фис“, която си позволяваше всяка вечер, и тихо си тананикаше в синхрон с музиката от скритите тонколони. Помисли си дали да не позвъни на Хенри, за да се увери, че е добре, но поклати глава. Хенри не обичаше прекъсванията, когато бе на бизнес срещи.
Спря до масата за вечеря и подравни сребърните прибори, приготвени за Хенри. Виното беше в кристален декантер. Сама бе отворила и наляла едно от любимите бургундски вина на Хенри, за да му даде време да подиша и да разкрие прелестта си. Щеше да запали свещите, щом чуе ролс-ройса да се качва по хълма, затова провери дали запалката „Ронсон“ е налице.
Знаеше, че нещо се е случило с момичетата. Нямаше значение какво му е казал Рони тази нощ, тя щеше да бъде силна, обеща си тя. Нямаше да се пречупи и нямаше да плаче. Щеше да остане силна заради него.
Отново закрачи неспокойно. Изведнъж телефонът, който бе оставила до мястото си на масата, иззвъня. Тя изтича при него и сграбчи слушалката с облекчение.
— Хенри! — извика. — Скъпи…! Къде си? — прозвуча радостно гласът й.
— Не, Хейзъл, аз съм — Рони.
— О, боже! — Музиката в гласа й заглъхна. — Добре ли е Хенри? Къде е той?
— Има само един начин да се каже такова нещо, Хейзъл. Пред всяка друга жена бих се опитал да го смекча, но ти си различна. Ти си силна като всички мъже, които познавам.
Хейзъл чу пулса си в ушите. Замълча за пет тежки тупвания на сърцето си и едва тогава тихо промълви:
— Той го предчувстваше. Мъртъв е, нали, Рони?
— Ужасно съжалявам, мила моя.
— Как?
— Удар. Масивен инфаркт. Стана почти моментално. Не усети нищо.
— Къде е той? — Стана й студено, вкочаняващ арктически студ скова душата й.
— В болницата — отговори адвокатът. — Епископална болница „Свети Лука“.
— Изпрати Бонзо да ме вземе, Рони.
— Вече потегли — увери я той.
***
Хейзъл стоеше до високото болнично легло и гледаше към човешкото тяло под белия чаршаф. Студът все още бе в сърцето и костите й.
Рони стоеше до нея. Хвана ръката й.
— Благодаря ти. Не искам да те обиждам, но предпочитам да го направя сама. — Тя бавно издърпа ръката си от неговата.