— Разбирам те напълно, Хейзъл. — Рони отстъпи крачка назад и погледна над леглото към сестрата, която чакаше в готовност.
— Благодаря, сестра.
Тя хвана горния край на чаршафа и бавно го дръпна надолу.
В смъртта си Хенри Банок си бе възвърнал императорската мантия, която скръбта беше смъкнала от него.
— Беше прекрасен човек — тихо каза Рони. — Един от най-фините, които съм познавал.
— Още е — подчерта Хейзъл. Наведе се и целуна Хенри. Устните му бяха студени като сърцето й. — Аи revoir, Хенри — прошепна тя. — Трябваше да починеш по-късно. Оставяш мен и Кайла с разбити сърца. След теб има само мрак и пепел.
— Не, Хейзъл — тихо я поправи Рони. — Хенри ти остави империя и яркия маяк на своя пример, който да осветява пътя напред за теб и Кайла.
***
— Инфаркт! — радостно съобщи Карл Питър Банок. — Масивен инфаркт. Единственото лошо е, че не бил страдал. Лекарите му обясниха по телевизията, че станало толкова бързо, та едва ли е почувствал някаква болка. Щях да съм много по-щастлив, ако бе свършил, крещейки несвързано в агония.
— Не го познавах — усмихна се Джони, — но мразя стария пръч почти толкова, колкото и ти. Трябва да го дадат на прасетата, както ти направи с лиглите му.
— За нещастие баща ми си беше построил приживе голям мраморен мавзолей на върха на хълм, където ще лежи вечно като Наполеон — препариран и балсамиран.
— Това е чудесно, белокожко. Когато те освободят, ще можеш да отидеш там и да се изпикаеш на гроба му.
Карл прихна.
— Страхотна идея! А защо да не му изтропам и нещо по-едро на главата.
— Когато му изпрати видеото, предполагаше ли, че нещата ще се развият точно така? Знаеше ли, че това ще убие стария мръсник? — поинтересува се Джони Конго.
— Естествено! — продължи да злорадства Карл. — Ти едва сега ли стопли, мъжки, че притежавам нечиста сила? Баща ми пазеше пепелта на всички мръсни евреи, които бе изгорил в газовите пещи на Берген-Белзен, и в дена на раждането ми натрил по челото ми щипка от тази пепел.
Джони спря да се хили и го погледна обезпокоено:
— Не говори тези дивотии, човече, че настръхвам.
— Казвам ти, Джон! Имам лош поглед. — Карл разтвори широко очи и се втренчи в Джони Конго. — Мога да те превърна в крастава жаба. Искаш ли да станеш крастава жаба, Джони? Само ме погледни в очите… — Карл изкриви лице в комична пародия на страховита гримаса и забели очи.
— Пак ти казвам, пич, спри това! Не си прави дори шеги с тези работи! — Джони скочи от нара си и отиде до прозореца с решетката. Обърна нарочно гръб на Карл и заби поглед в късчето небе, което минаваше за „гледка“ в „Томас Тъск“. — Предупреждавам те! Не ме влудявай!
— Майка ти те е направила луд, Джони. Направила те е луд, като те е изпуснала на главата ти още като си бил бебе.
Думите му накараха Джони да се извърне от прозореца и гневно да го изгледа.
— Не намесвай майка ми, белокожко! — Карл усети, че този път прякорът му не е гальовно обръщение. Той отдавна се бе научил да долавя какво може да си позволи и този път разбра, че е достигнал абсолютната граница.
— Стига, Джони — вдигна той две ръце в знак на помирение. — Аз съм ти приятел, не помниш ли? Каза ми, че ти правя най-добрите свирки, които някога си получавал. И не владея вуду. Обичам те, мъжки. Майтапя се, не виждаш ли?
— Добре, но без майтапи с майка ми. — Джони вече бе забравил основната тема на разговора им. — Тя беше светица, човече, наистина! — Но беше само частично умилостивен.
— Вярвам ти, Джони. Показвал си ми снимката й, спомни си. И на мен ми се стори истинска светица. — Карл побърза да смени темата. — Помисли си за следното… Аз и ти се захванахме да премахнем трите кучки, с които имах кръвна връзка, а постигнахме повече от това. Ликвидирах и баща си. Страхотно, нали?!
— Готино стана, да. Направо като куп лайна във фризера. — Вече пак се усмихваше.
— С един удар отстранихме половината от тях. Сега останаха само две — новата жена на баща ми и копеленцето им. Само още две и всички пари ще са мои…
— И за колко пари става дума, момчето ми? — Джони вече бе забравил и простил оскърблението срещу паметта на святата му майка. — Кажи ми колко ще получиш, човече.
— Един ден ще притежавам петдесет милиарда зелени гущера, Джони.
Чернокожият театрално извъртя очи.
— Пич, това са толкова много пари, че чак главата ми не го побира. Кажи ми за колко става дума, но така, че тя да го разбере. Колко коли например ще можеш да си купиш с тях?
Карл се замисли за момент.
— Нека ти го кажа така… Ще имам достатъчно пари да купя всяка лека кола в добрите стари Щати, пич.