— Искаш да кажеш „върховния вожд“?
— Няма значение, пич. Бил е кралят. Имал е петстотин жени, пич. По-голям крал от това, здраве му кажи!
— Говориш ли езика? — поинтересува се Карл.
— Знам го от майка ми. Има два езика. Там, откъдето идвам, се говори инхуту. А в цяла Източна Африка говорят суахили. Аз говоря и двата езика.
— И защо баща ти е решил да напусне Африка, Джони?
— Когато дядо ми умрял, баща ми бил двайсет и шестият му син. Измъкнал се оттам, преди големият му брат, който бил първородният, да го хвърли в казана и да го сготви за вечеря. Там, където съм се родил, никой не се шегува. Ние сме най-гадните копелета на света, пич.
— И кое Конго е твоето Конго, мъжки? Защото, ако си спомням вярно уроците по география от училище, има десетина места в Африка, които се наричат Конго. Има само Конго. После има Белгийско Конго, след това има Демократична република Конго, да не говорим, че има места, които вече не се наричат Конго, като Руанда и Бурунди, и…
— Моята страна е Казунду.
— Как се пише това?
— Убий ме, ако мога да ти кажа. Аз само съм роден там, пич, не съм откривател на проклетото място.
Изведнъж отвън се разнесе тракане на ключове и Карл стана.
— Време е да си ходя — примирено каза той.
Влиянието им в затвора бе такова, че те можеха да се срещат всяка вечер от полунощ до три часа сутринта. Всяко посещение им струваше по няколко хиляди долара, давани за подкупи. Никой от тях обаче не се оплакваше. Съдружието им бе направило Джони мултимилионер, благодарение на финансовите операции на Карл.
С изключение на Карл Джони бе лишен от всякаква друга форма на съжителство, интимен контакт и човешко съчувствие. Килиите в крилото на смъртниците бяха подредени така, че затворниците да не могат да се виждат един друг. Единствената им възможност за контакт бе да си викат в отекващата галерия. Бяха лишени и от правото да имат външни посещения.
Джони Конго бе готов за освидетелстване психопат още преди да бъде тикнат в затвора. Без компанията на Карл в продължение на осем години той със сигурност щеше сам да посегне на живота си или да полудее.
От друга страна, всекидневието на Карл като облечен в доверие затворник му гарантираше безметежен живот. Той имаше право на четири часа разходки и физически упражнения в двора, където контактът му с другите човекоподобни бе практически неограничаван.
Макар да имаше право на две посещения всяка седмица, никой никога не идваше, освен личния му банкер. Някога приятелите на Карл бяха стотици, но сега единственият му приятел бе Джони Конго. Печалната слава на престъпленията му го бе белязала със знака на звяр на челото и този знак бе видим от всички. Всички извън стените на „Томас Тъск“ го бяха изоставили и не искаха да чуват за него.
Карл обаче изпитваше вътрешно присъща нужда от човешки контакт, от тълпящи се около него ласкатели и подмазвачи, които да го уверяват колко е велик. Знаеше, че след като излезе от затвора, ще трябва да си купува приятелите и да ги търси сред редиците на отхвърлените от същото общество, в което някога бе намирал стотици почитатели.
Изведнъж идеята за Африка започна да му се струва крайно привлекателна. Когато навърши шестнайсет години, баща му го бе завел там на сафари. Беше убил над петдесет диви животни и бе правил секс с голям брой момичета от племената масаи и самбуру. И това му бе доставило неизмеримо удоволствие.
***
Двамата надзиратели, които взеха Карл от килията на Джони, го поведоха през поредицата охранявани врати и скенери към собствената му килия на партера. Карл мушна навита на руло пачка стодоларови банкноти в ръката на старшия, който му намигна съзаклятнически и го заключи за остатъка от нощта..
Макар да бе много късно, Карл не можеше да мигне и неспокойно бродеше из килията си. Беше възбуден и въображението му работеше на пълен ход. Сам не знаеше какво го бе накарало да попита Джони Конго за рожденото му място. Идеята се бе появила в ума му, сякаш бе лежала винаги някъде там, скрита до точния момент. Беше я приел като поредното доказателство за гениалността си.
Той и Джони се нуждаеха от убежище, от крепост, в която да се скрият от заобикалящите ги врагове. И за двамата Америка сега бе станала извънредно враждебно място, затова трябваше да намерят друга, по-близка на духа им страна, да създадат там база, от която да продължат да действат.
Карл спря пред бюрото си, което бе скрито зад завеса в един от задните ъгли на килията му. Седна и включи настолния си компютър. Когато екранът оживя, той въведете в полето на „Гугъл“ името „Казунду“ и натиска бутона за търсене.