Само за няколко дни Алеутеца пое цялостното планиране и логистика на операцията и Карл можа да насрочи окончателна дата за спасяването на Джони. Спря се на 29 юли, седем седмици преди определената за екзекуция дата.
На 23 юли в пералнята на затвора „Томас Тъск“ стана експлозия. Двама затворници бяха убити, а всичкото оборудване за пране и сушене бе унищожено или безнадеждно повредено. Тази дейност обаче бе критично важна за гладкото функциониране на целия затвор. Администрацията на затвора се видя принудена да предприеме екстрени мерки. Една от търговските перални, обслужващи няколко от големите хотели в града, се намираше на по-малко от двайсет и пет километра от „Томас Тъск“.
Пералнята „Полар Уайт“ бе избрана от късия списък, а изборът бе утвърден от директора Марко Мерковски по предложение на Джони Конго и в резултат на „мотивационно съображение“ от страна на Карл.
Трийсет процента от работниците в „Полар Уайт“ членуваха в бандата „Ангелите на Маалик“.
В ранната утрин на 29 юли пред сервизния портал на „Томас Тъск“ спря петтонен бял камион. От двете страни на камиона бе изписано името на пералнята, придружено от изображения на усмихната полярна мечка в компанията на три палуващи мечета със завързани на врата безукорно бели салфетки за хранене. Цялата предишна седмица след унищожаването на затворническата пералня този камион редовно бе идвал и охраната на портала бе свикнала с този график.
Днес от камиона слязоха петима мъже. Те до един бяха облечени в бели работни комбинезони с името и емблемата на компанията на гърба.
Шофьор на камиона бе Карл Банок, а Кафявия алеутец му бе помощник. Другите трима, които се возеха в каросерията, бяха последователи на Маалик. Карл бе по природа предпазлив човек, чиято първа мисъл бе за личната му безопасност. Той внимателно бе преценил риска да вземе участие в операцията и бе решил, че този риск е минимален. Въпреки това бе неспокоен и нервен, когато приближи и спря на портала на „Томас Тъск“.
По челото му бе избила пот, но подаде подправения си документ за самоличност, който внимателно бе прегледан от часовия на входа. След малко им махнаха да влизат.
След осемте прекарани тук години Карл отлично познаваше плана на затвора. Насочи камиона към сервизния вход на крилото за обслужващи дейности. След това даде на заден ход, за да опре каросерията в товарната рампа на пералнята. Отвориха задните врати и тримата вътре започнаха да изтикват навън товарните колички. Натовариха ги в пералнята с чували мръсно пране, а след това ги върнаха обратно в чакащия камион на „Полар Уайт“.
Трите подмени, които предшестваха товаренето, бяха изпълнени с ловкостта на сценичен фокусник.
В един от последните чували, беше скрит Джони Конго. Този чувал бе маркиран и бе обработен много грижливо от товарачите. Алеутеца, който наглеждаше товаренето, се постара чувалът да бъде поставен на място, където да бъде скрит зад други чували, но без да има опасност Джони Конго да се задуши.
Последната количка, която бе избутана от камиона в пералнята, беше с един чувал. В него също имаше човешко тяло, но то бе на мъртвец.
Предната седмица Алеутеца бе посетил предградието Гълфтън — един от най-бедните квартали на Хюстън, населен основно от латиноси и имигранти. В един от евтините барове той бе открил човек с външна прилика с Джони — беше едър, застрашително изглеждащ чернокож. Алеутеца го почерпи с питие и му предложи добре платена работа. Мъжът ентусиазирано прие. Алеутеца му даде двеста долара като гаранция за сериозността на предложението и двамата се уговориха да се видят в същия бар вечерта на 28 юли.
Срещата се състоя. Алеутеца го напои с твърд алкохол, докато чернокожият не започна да залита, след което го удуши на паркинга зад бара и натъпка тялото му в чувал за пране, който остави в багажника на наетата за целта кола. Именно този чувал бе последният, разтоварен от камиона на „Полар Уайт“.
Трупът в чувала бе отнесен в крилото на смъртниците. Без никакво забавяне тялото бе положено на нара на Джони Конго с лице към стената, и бе покрито с одеяло, оставящо открит само тила му. Трябваше някой нарочно да се вгледа, за да разбере, че това не е кротко лежащият на нара си Джони Конго.
След това Лукас Хелър се намести в празния чувал и бе избутан назад до камиона на „Полар Уайт“, където бе наместен редом с Джони Конго.
След като напълниха камиона с чували за пране, задните му врати бяха затворени. Карл Банок седна на шофьорската седалка и завъртя ключа на запалването. Алеутеца вече седеше до него, така че Карл без бързане премина през всички контролни пунктове и излезе на магистралата.