Петнайсет километра по-късно те отбиха в паркинг за тирове и Карл паркира между други големи камиони, а Алеутеца разтвори двойната задна врата. Тримата товарачи скочиха на земята и веднага се отправиха към паркираната миналата вечер малка „Тойота“. Отпътуваха, без никой от тях да хвърли поглед назад и кракът им повече никога не стъпи в пералнята „Полар Уайт“.
Карл и Алеутеца се качиха в каросерията, затвориха вратата зад себе си и освободиха Джони Конго и Лукас Хелър от брезентовите им чували.
Джони и Карл топло се прегърнаха, докато Алеутеца и Лукас весело ги наблюдаваха. След това Джони се обърна към Алеутеца, сграбчи го в мечешката си прегръдка и го повдигна във въздуха.
— Алеутецо, ти си страхотен пич. Казах на Карл, че можем да разчитаме на теб, човече.
Лукас Хелър протегна ръка на Карл, който я пое и я стисна. Лукас изкриви лице от силата на стискането.
— Добре, Карл — с известно притеснение каза той. — Ако може сега да се доразплатим, за да ви оставя да празнувате, понеже мен ме чака път.
Без да пуска ръката му, Карл отговори сериозно:
— Благодаря ти, Лукас. За мен бе истинско удоволствие да се запознаем, повярвай ми — и все така, държейки ръката му, кимна на Алеутеца: — Давай, Алеутецо, изплати му онова, което му дължим.
Алеутеца извади от вътрешен джоб на комбинезона си малокалибрен пистолет със заглушител и изстреля от него един-единствен куршум в тила на Лукас Хелър.
Този път Карл освободи ръката му и остави тялото на Лукас да се свлече на пода. Краката му конвулсивно приритаха няколко пъти и тялото му се разтресе в спазъм. Алеутеца се надвеси над трупа и изстреля два нови куршума в дясното слепоочие на Лукас. Този път краката му спряха да ритат.
— Защо, по дяволите…? — заекна Джони Конго. — Защо му сторихте това?
— Никога не съм харесвал този мръсник — обясни Карл. — А и току-що спестих на двама ни двеста хиляди долара.
— Обичам те, Карл Банок — гръмко се изсмя Джони и се хвана за корема.
Алеутеца предвидливо бе взел дрехи за преобличане, които бе опаковал в един от чувалите за пране. Захвърлиха униформите си и бързо се облякоха в дрехи за улицата. После скочиха от каросерията на камиона. Карл заключи всички врати, групата напуска паркинга за тирове и без да бърза, се отправи към паркинга за леки коли, където предната вечер Алеутеца бе оставил нает „Форд мондео“.
Качиха се на колата и се отправиха по шосе 45. След шейсет километра отбиха по второстепенен път и се насочиха на запад към Уейко. Беше късен следобед, когато стигнаха до малка писта на селскостопанската авиация, обслужваща обширен район, засят с култивирано сорго. Там, готов за отлитане, ги чакаше двумоторен витлов „Берън G58“. Самолетът бе способен да излита и каца на къси писти, което го правеше идеален за техните нужди.
Беше собственост на един от познатите наркобарони на Алеутеца, който бе телефонирал предварително, така че пилотът вече подгряваше двигателите, а носът бе ориентиран по дължината на пистата. Карл и Алеутеца си стиснаха ръцете с Джони Конго. После Джони се покатери на основата на крилото и се сгъна, за да напъха голямото си туловище през отворената врата на кабината.
Помощник-пилотът затвори вратата зад него, а пилотът форсира витлата и се понесе по пистата, за да поеме в курс към Ла Сейба в Хондурас, където сеньор Алонсо Алманса с нетърпение очакваше пристигането на Джони.
***
Джони и Карл се срещнаха пак четиринайсет дни по-късно в апартамент на последния етаж на хотела „Четири сезона“ в Буенос Айрес. Карл вече бе получил „Златна карта“ като ценен клиент на веригата „Четири сезона“. На него му допадаше обстановката в хотелите и обслужването там.
След като правиха секс, те взеха заедно душ и поръчаха такси, което ги откара в Пуерто Мадура, където вечеряха огромни сочни пържоли в „Кабина де лае Лилас“ и ги поляха с бутилка „Катена алба малбек“. После се върнаха в хотела.
Портиерът бе предупреден и веднага щом пристигнаха, той изпрати в апартамента им двама младежи.
В Аржентина няма закон срещу содомията, а възрастта за легален секс е шестнайсет години за всички.
Карл внимателно провери документите за самоличност на двамата им гости. Момичето изглеждаше към дванайсетгодишно, макар по документи да излизаше, че е на шестнайсет и два месеца. Карл я целуна и стисна малкия й кльощав задник.
— Много си красива, ангелче — каза й той.