— Хайде! — ухили се той. — Опитай!
Сам сдържа гнева си, отвърна на погледа на мъжа в продължение на няколко секунди, докосна кървящата си устна и тихо отговори:
— Ще запомня лицето ти и ще се върна — обеща той, обърна гръб на предизвикващия го пазач и излезе през все така гостоприемно разтворената врата.
Три дни по-късно Сам се качи пак на борда на „Леимба“ и се върна в Кигома на източния бряг на езерото. Докато „Леимба“ пускаше котва на кея за пасажери, Сам забеляза голям катер на дрейф в залива. Една от задачите, възложени му от Джони Конго, бе да е нащрек точно за този морски съд и да събере за него колкото е възможно повече информация. Катера го нямаше, когато бе влязъл в Казунду, но ето че сега се бе върнал отнякъде.
Облечен отново в новите си стилни дрехи, Сам се отправи към офиса на началника на пристанището, който се намираше в началото на кея, и заговори седящия на верандата служител. От него научи, че катерът принадлежи на държавната администрация на окръг Кигома и се използва основно от губернатора на провинцията в работата му, но понякога се давал под наем на други лица.
Служителят увери Сам, че катерът е много надежден и може да прекоси езерото до отсрещния бряг дори при най-силен вятър и възможно най-тежки атмосферни условия.
Джони Конго му бе възложил още една задача. Кигома бе важен център за разпределяне на храна за цялата западна страна на езерото. Сам си купи срещу петдесетдоларова банкнота цялото внимание на местния мениджър, след което двамата с него обсъдиха доставката на големи количества царевично брашно — основната диета в Африка. Мениджърът го увери, че може да му предостави произволно количество от тази стока, практически без предварителна заявка.
Късно следобеда Сам хвана полета за Хараре и се яви да докладва на Джони Конго и Карл. Разговорът се проведе на суахили и Карл не разбра нищо. Джони обаче слушаше напрегнато, зададе накрая няколко въпроса, след което се облегна в креслото си и скръсти ръце.
— Е, Карл, момчето ми — каза той, — всичко е уредено. Имаме сърдечната покана на чичо ми да го посетим, като донесем с нас десетте си милиона долара. Вече сме на път за дома.
Карл поглади брадата си и се замисли.
— Мисля да те пусна напред — колебливо предложи той. — Ще те последвам веднага щом ми се обадиш.
Познавайки Джони — а той го познаваше много добре, — Карл нямаше никакви съмнения, че след пристигането му в Казунду въздухът ще посинее от свистящи куршуми.
— Обаждам ти се сега, момчето ми. Не искам да пропуснеш нищо от забавлението — сърдечно го покани Джони и раменете на Карл примирено увиснаха.
***
На кея за пътници на пристанището в Кигома Карл направи последен опит да се измъкне от надигащата се опасност. Той вдигна ръка над очите си и се загледа към езерото. Ранното слънце още не бе успяло да стопи утринната мъгла.
— Изглежда ми много бурно — отбеляза той. — Мисля, че предстои буря. Не съм добър моряк. Май ще е най-добре да…
— Да, пич. Съгласен съм с теб — прекъсна го Джони. — До отсрещния бряг има петдесет километра. Така че ще е най-добре да си размърдаме задниците и да действаме. — Той взе сака на Карл и го хвърли през перилата на катера върху откритата палуба. После сграбчи Карл за ръката и го забута напред по трапа.
Когато пред тях се появиха замъкът и пристанището на Казунду, Джони се обади по сателитния си телефон. Докато чакаше пилота на летящия към тях „Дакота Скайтрейн“ да му отговори, той се взираше в небето на юг, макар да знаеше, че е твърде рано, за да различи самолета в кълбящите се дъждовни облаци.
— Това е критичният момент, белокожко — предупреди той Карл. — Ако е станала някаква издънка, ако някой ни е изпял на онези копелета… — и посочи с брадичка събралата се на пристана в Казунду група официални посрещани, — … те ще ни направят задниците на решето, преди даже да сме стъпили на кея.
Карл не каза нищо, но красивото му лице леко позеленя.
В този момент се разнесе гласът на пилота на приближаващия зимбабвийски самолет.
— Тук е „Пилешка супа“ — каза той.
— Тук е „Квачка“. Докладвай… — нареди му Джони.
— Четиридесет и две минути до скока.
— Прието. Продължавай — каза Джони. — Край.