Внезапно чакащите на пристана започнаха да махат с ръце, а приветствените им възгласи стигнаха до ушите им през стесняващата се ивица вода, разделяща ги от тях. Карл се надвеси през перилата и шумно и обилно повърна в езерото.
Негово величество бе изпратил древния си ландроувър от замъка, за да ги вземе… Това бе единствената кола в движение в цялото кралство. Джони, Сам и Карл се качиха в нея, а четирима от въоръжените охранители започнаха да я бутат, за да запали. Когато моторът изрева, те скочиха на стъпенките отстрани и се вкопчиха в дръжките отвън.
Към върха на хълма ландроувърът започна да сдава багажа. Ауспухът забълва син пушек. Охранителите скочиха като по сигнал и избутаха тежката машина през последните петдесетина метра, за да я вкарат през портала във вътрешния двор на замъка.
Висящата тук сган бе разчистена и сега дворът бе безлюден. Но в мига, в който двигателят на колата изгърмя за последен път, преди да заглъхне, придворният камерхер излезе през парадния вход, придружаван от малка свита, за да ги посрещне. Беше дебел, с полюшващи се почти женски гърди, облечен само в мъжка пола от бели маймунски опашки.
Спря на прага и им направи знак да се приближат. Тримата слязоха от ландроувъра и тръгнаха нагоре по стъпалата. Джони и Сам носеха кожени куфарчета. Карл вървеше зад тях. Минаха през портала, предвождани от танцуващия камерхер, и поеха през поредица от абсолютно необзаведени и неукрасени с нищо салони за прием. Трябваше да си проправят път през групичките жени, клечащи край огньове за готвене, накладени направо върху покрития с красиво подредени керамични плочки под. Стените и високите тавани бяха почернели от саждите на откритите огньове. По пода се въргаляха боклуци и животински изпражнения. Голи негърчета със засъхнали сополи пищяха и виеха, търкаляйки се по мръсните плочки като кутрета. Те обаче се смълчаха и ококориха любопитно големите си черни очи при преминаването на тримата непознати. Спящите кучета се разбудиха и се втурнаха напред с яростен лай, но Джони Конго ритна водача на глутницата в корема с такава сила, че кучето се превъртя във въздуха, падна и се плъзна по плочките, квичейки в шок и агония. Останалите веднага се разбягаха панически.
Въздухът смърдеше на немити човешки тела, пушек от дърва и открита канализация.
Когато наближиха входа в края на залата, камерхерът запя с фалцет и се загърчи в ревматичен танц.
— Какво казва? — неспокойно се поинтересува Карл.
— Ролята му е да възхвалява краля — обясни Джони и започна да превежда: — Описва ни как крал Джъстин, могъщият слон, поглъща дърветата на гората и ги изсира върху главите на враговете си.
Влязоха в тройната зала. На повдигнат подиум до далечната стена крал Джъстин седеше на трона си от слонски бивни. Както бе изобразен на официалния му портрет в интернет, той бе грамаден мъж, облечен в пола от леопардова кожа и с тюрбан. Брадата му беше гъста, сива и къдрава. Очите му бяха налети с кръв и от него лъхаше на бира от просо. В скута си държеше голямо глинено гърне, явно пълно с тази домашно приготвена напитка.
В краката му седяха две млади гологърди момичета на възраст на женитба. От двете му страни се бяха строили неговите телохранители.
Те бяха шестима на брой. „Униформите“ им бяха от избледнели джинси до поли от козя кожа. Всички бяха босоноги. Единият бе момче на не повече от тринайсет години. Руският автомат, на който се подпираше, стигаше на височина до плещите му.
— Мили боже! — тихо ахна Карл. — Онзи там само дето не е бебе.
— Но вероятно е убил повече хора, отколкото ти мухи — предупреди го Джони Конго. След това каза на английски на Сам Енгвеняма до себе си: — Поздрави старото копеле по традиционния начин и му кажи, че славата му стига чак до Америка. И че мъжете шепнат името му, свивайки се от страх и дълбоко уважение.
Сам повтори поздравите на суахили, на което крал Джъстин кимна и мрачното му изражение видимо просветна. После каза на инхуту на камерхера до себе си:
— Кажи, че имам удоволствието да приветствам тези хора в Казунду. Съобщиха ми, че той е богат човек, който притежава хиляди крави. Тези две момичета… — И той ги сръчка с босите си нозе: —…са негови жени, докато е мой гост.
Камерхерът направи дълбок поклон пред краля, след което се обърна към посетителите и повтори всичко на суахили. Сам Енгвеняма го преведе на английски.
Карл се усмихна на Джони.
— Курвата отляво ще ти лепне сифилис, а тази отдясно — СПИН. Избирай на воля…
Мъчително безсмисленият разговор с Негово величество продължи да се точи, а Джони поглеждаше часовника си от време на време.