— Дакотата закъснява с четири минути — тихо изръмжа той на Карл. — Надявам се пилотът да не се е изгубил. — Изведнъж настроението му се подобри: — Ето го… идва!
Карл наклони глава и дочу ритмичното боботене на многовитлов самолет. Звукът бе едва доловим, но бързо се засилваше. Джони напусна групата пред трона и с няколко бързи крачки стигна до отворените врати, извеждащи до бойниците и пътеката между бойните кули на замъка. Излезе на открито и погледна нагоре и на юг.
Големият тежкоподвижен самолет правеше остър вираж, спускайки се към изоставената писта. Намираше се на височина по-малко от двеста метра, когато от люка скочи първата човешка фигура, пропадна в течение на няколко секунди, след което над нея се разтвори куполът на парашута и свободното падане премина в контролируемо спускане. Останалите го последваха на малки интервали, като командосите скачаха и от двете страни на фюзелажа. Небето изведнъж се изпълни с белите цветове, подобно на ливада с маргарити в ранна пролет.
Джони се извърна и се хвърли назад към трона, истерично крещейки на инхуту:
— Бягайте! Бягайте…! Врагът е тук. Ще ни избият!
Нито кралят, нито някой от поданиците му се учудиха на неочакваното проговаряне от Джони на техния език.
Момичетата скочиха на крака и се втурнаха към вратата на харема с ужасени писъци.
Крал Джъстин надигна с мъка туловището си и посочи с пръст на охраната си вратата към бойниците зад парапета. От устата му хвърчаха слюнки и се посипваха върху бялата му брада. Хората му изтичаха натам, хванали за стрелба автоматите си, зареждайки с тракане патрони в затворите. В един момент всички се озоваха с гръб към Джони и Сам.
Джони тихо прошепна на Сам с ъгълчето на устата си:
— Добре, Сам, сега е моментът…
Карл Банок се просна по лице на пода, обхванал главата си с ръце и притиснал буза в мръсните плочки. Вече лекичко скимтеше от ужас.
Джони и Сам извадиха оръжията си. И двамата бяха избрали 9-милиметрови картечни пистолети „СУ-75“. Бяха ги скрили в куфарчетата, които носеха. Издължените пълнители за по трийсет патрона вече бяха прикрепени към пистолетите. Късите цеви не гарантираха точност на по-далече от двайсет и пет метра, но в случая разстоянието бе два пъти по-малко. Предпазителят бе поставен на единична стрелба. Започнаха да стрелят.
Джони свали първо чичо си, съзнателно забивайки два куршума в долната част на гръбнака му. Възрастният човек падна на колене и се заклати в опит да запази равновесие, но накрая рухна по очи. Джони без забавяне се обърна към момчето войник, което беше не по-малко опасно от останалите телохранители. Застреля го в главата и го видя да пада. Автоматът изтрака по плочките до падналото тяло.
Междувременно Сам бе свалил две от своите мишени. Останалите от охраната се обърнаха към тях с изумени изражения. Джони и Сам стреляха едновременно и паднаха нови двама. Един от все още живите успя да изстреля откос, който улучи камерхера и го отхвърли назад.
Джони и Сам се прицелиха в него едновременно. Сам го улучи в лявото рамо, но куршумът на Джони попадна в разтворената му уста точно когато той бе опитал да изкрещи някакво предизвикателство. Двата му долни резеца се счупиха при венците, а куршумът излетя през тила му. Охранителят падна тежко назад. Зад него последният оцелял беше захвърлил оръжието си и тичаше към вратата, извеждаща към укрепленията. Сам го пропусна, но Джони го улучи точно над лявото коляно, разтрошавайки бедрената му кост. Мъжът падна по лице и запълзя към отворената врата, влачейки крака си, като оставяше зад себе си лъскава кървава следа по каменните плочи. Джони вдигна пак оръжието си, за да го довърши, но Сам го спря.
— Този е мой. Познавам го. Длъжник съм му.
Джони свали дулото на пистолета към пода.
— Хубаво, Сам, твой е — съгласи се той.
Сам излезе на площадката и смени пълнителя на картечния си пистолет с пълен. Застана пред ранения и тихо, но заплашително, му каза на суахили:
— Погледни ме, другарю. Позна ли ме?
Мъжът погледна нагоре към лицето му. Очите му бяха пълни със сълзи на шок и болка. Сам продължи:
— Аз съм онзи, когото удари с приклада в устата. Обещах ти, че ще се върна. Ето ме…
В погледа на мъжа изплува досещане. Той видя по лицето на Сам какво го чака.
— Добре! — каза Сам. — Виждам, че си спомни.
Той бавно го обиколи, докато направи пълен кръг. Изстреля куршум в задната част на здравото коляно и разтроши костта. После стреля още два пъти в долната част на гърба, като напълно прекъсна гръбначния му стълб. И двете рани бяха смъртоносни, но смъртта нямаше да дойде бързо.