В тройната зала Джони отиде до сврелия се в един ъгъл Карл, който продължаваше да скимти и да лежи с ръце върху главата си. Джони го побутна с крак.
— Всичко е наред, Карл, момчето ми. Тате прогони торбалан. Вече можеш да излезеш изпод одеялото и да ме видиш как се сбогувам с моя чичо Джъстин.
Карл свали ръце и плахо се огледа. Видя, че противниците са обезвредени. Усмихна се облекчено и се изправи на крака.
— Не исках да ви преча. Не ме беше страх… наистина — неубедително измънка той.
— Естествено. Знам, че си смел малък герой. Просто не обичаш острите звуци — обясни му Джони собственото му поведение.
Карл го последва до мястото, където лежеше крал Джъстин. Изправен над проснатото на пода тяло, Джони презареди картечния си пистолет с нов пълнител.
— Още диша — радостно извика той и потупа Карл по рамото. — Убивал ли си някога човек, малкият ми?
Карл поклати със съжаление глава.
— Никога не ми се е удавал такъв шанс. Винаги е имало друг, който да го свърши вместо мен.
— Е, сега имаш този шанс. Можеш да довършиш чичо Джъстин. Харесва ли ти това, белокожко?
Лицето на Карл светна.
— Да, мамка му! — възкликна той. — Благодаря ти, чернилко… винаги съм искал да опитам.
Джони му подаде картечния пистолет, а Карл непохватно го пое.
— И… какво да правя сега с него?
— Насочи го към стария мръсник и дръпни спусъка.
Карл насочи, без да се старае особено, пистолета към тялото на краля, извърна глава и затвори очи. Дръпна спусъка със сила, от която показалецът му побеля. После отвори очи и се обърна пак към Джони:
— Нещо., не стреля — оплака се той.
— Не насочвай това нещо към мен — внимателно отмести дулото на пистолета от себе си Джони. — Първо, трябва да освободиш предпазителя. Сега опитай пак. Но този път не затваряй очи.
Карл отново се прицели, напрегна тяло и задържа спусъка дръпнат. Пълнителят се изпразни със звука на раздирана коприна и куршумите разкъсаха гърба на възрастния мъж като верижен трион. След това оръжието затихна.
— Пак спря да стреля, Джони — оплака се Карл.
— Това е, защото ти изстреля всички куршуми.
— Мъртъв ли е вече?
— Би трябвало. Не виждаш ли… едва не си го прерязал на две. Но ти беше кеф, нали, Карл?
— И още как! Това беше страхотно. Благодаря ти, Джони.
— На твое разположение съм, малкият ми. По всяко време.
Без да бързат, те излязоха на бойниците, за да наблюдават кацането на последните зимбабвийски парашутисти на пистата под хълма. Групата десантници веднага започна да обезопасява района. Отнякъде се разнасяха единични изстрели. Дакотата обикаляше хълма на ниска височина и Джони се обади на пилота по сателитния телефон.
— Отлична работа, „Пилешка супа“! Когато се върнеш, пистата вече ще е използваема. Ще я маркираме с копринените парашути.
Дакотата се насочи на юг и Джони се обърна към Сам:
— Иди там долу и поеми командването на твоите хора. Искам да задържите колкото може повече местни, преди да са се изпокрили в джунглата. Организирай ги да започнат разчистване на пистата. Рано е да празнуваме, преди всички десантници да са кацнали и с тяхна помощ да сме установили пълен контрол над страната.
Сам и зимбабвийците му успяха да разчистят част от пистата преди смрачаване, когато дакотата се върна. Самолетът кацна и разтовари нови шейсет души, както и провизии за следващите десет дни. Преди слънцето окончателно да потъне зад хоризонта, дакотата излетя и се отправи към Хараре за следващия си курс.
Следващите четири дни преминаха в прехвърляне на останалите зимбабвийски части от Кариба, както и в доставката на още припаси, които трябваше да им осигурят съществуването през идните няколко месеца. После катерът достави от Кигома голям товар царевично брашно.
Още при първите изстрели малката армия на крал Джъстин, както и цялото население на Казунду изчезнаха като дим във ветровит ден.
Това не разтревожи особено Карл и Джони. Заклещени между езерото и джунглата, нещастните хорица нямаха никакъв избор. Те отлично знаеха какво ги чака на границата с Конго от другата страна — щяха да бъдат задържани и впрегнати на работа при нечовешки условия в опасните шахти на мините, докато не свършеха от глад, удавени под кални свлачища или затрупани от срутвания под земята.
След приключване на началните приготовления Джони прелетя с дакотата на ниска височина по брега на езерото и джунглата зад пристанището.
Самолетът имаше монтирана под фюзелажа 700-ватова озвучителна уредба „Скай шаут“. С нейна помощ крал Джон Кикуу Тембо се обърна на инхуту към поданиците си. Гласът му отекна от хълмовете: