— Крал Джъстин е мъртъв! Аз съм новият ви крал. Аз съм крал Джони. Искам от вас абсолютна лоялност и пълно подчинение. В замяна ще се грижа за вас и ще ви нахраня. Елате на старото летище под замъка. Не се страхувайте. Няма да ви сторя нищо лошо. Самолетът докара цяла планина царевично брашно за вас и това значи край на глада. Вашият нов крал Джони ви обича. Той няма да ви стори нищо лошо, напротив, ще ви даде работа и ще ви плати с много сребърни шилинги.
Не бяха изминали и няколко часа и първите сред новите поданици на Джони се показаха, за да проверят истинността на кралските уверения. Разбира се, само глупак би приел доброволно такава задача. Така че не ставаше дума за смелчаци, а за принудени да го направят. Това бяха три кльощави момичета, които нямаха и десетгодишна възраст, само по окъсани набедрени препаски. Те се държаха за ръце и плачеха от ужас.
Когато зърнаха чакащия ги на пистата Джони Конго, те се обърнаха и пищейки, побягнаха обратно към прикритието на джунглата. След малко отново бяха избутани напред от родителите им, но все така се притискаха едно в друго и плачеха. Негово величество ги потупа по главичките и даде на всяко шепа сладкиши, парче ярко оцветена басма и по голям черпак царевично брашно, загърнато в бананов лист. Тройката изтича обратно със съкровищата, които бързо им бяха отнети от чакащите ги възрастни.
След кратка пауза трите малки героини излязоха отново, този път водейки майките и по-голямата част от роднините си от женски пол. Воините на племето все още бяха недоверчиви. Жените получиха порционите си и изтичаха обратно при мъжете си, като викаха радостно. Следващата група изпратени бяха момчетата. Когато и те оцеляха след първата си среща с новия крал Джон, мъжете набраха смелост да се появят сами.
Не след дълго летището се изпълни с шумна тълпа, празнуваща смъртта на стария крал и възкачването на трона от слонова кост на щедрия нов монарх на Казунду.
Сам Енгвеняма и бойците му обикаляха и разпределяха мъжете и жените в работни батальони. Първата задача, която ги очакваше, бе ремонтът и удължаването на пистата, за да може тя да приема по-тежките транспортни самолети. След това щяха да се съсредоточат в разширяването на малкото пристанище за приемането на кораби, натоварени със строителни материали и тежко оборудване.
***
Първият самолет, който се приземи на новата писта, беше „Антонов Ан-124 Кондор“, произведен през 1985 година и летял хиляди часове в руската армия, преди да бъде продаден. Беше турбовитлов с четири двигателя — един от най-големите в обръщение, с огромна товароподемност. Карл Банок бе шестият му регистриран собственик. Беше го купил от търговец на излишно военно оборудване в България. Самолетът се обслужваше от двама пилоти от запаса, уволнени от руските военновъздушни сили поради навършване на възраст. И двамата отчаяно се нуждаеха от работата, така че Карл ги получи, както и самолета, на съвсем достъпна цена.
С ремонтираните двигатели, монтирани в Дубай, кондорът имаше достатъчен обсег за полет без междинно кацане от Казунду до Хонконг или Техеран. Един от най-големите купувачи на конфликтната колтанова руда беше комунистически Китай. Иран също отчаяно се нуждаеше от танталит, за да продължи ядрената си програма. Карл и Джони вече можеха да обслужват най-големите си клиенти с доставки едва ли не до входната им врата.
Първото карго, с което кондорът кацна в Казунду, бе огромен дизелов генератор за захранване на замъка, както и сателитна антена, и всичкото електронно оборудване, нужно на Карл за постоянна връзка със световните финансови пазари. Със същия полет пристигна и екип от седмина високоплатени експерти, който инсталира и пусна в действие това оборудване.
На борда на „Антонов“ пристигна и лекар. Той бе приел да работи на щат за новото правителство на Казунду и най-вече да бъде на денонощно разположение на Карл, който бе поразен от хипохондрия в начална фаза.
От същия български дилър, доставил кондора, Карл закупи и две десантни амфибии за дислокация, някога използвани от руските военноморски сили. Бяха им монтирани нови двигатели и бяха доставени с търговски кораб от българското черноморско пристанище Варна до Дар ес Салам, главното пристанище на Танзания. Кондорът отлетя до там и ги пренесе една по една в Казунду. Те можеха да пресичат езерото при Кигома за по-малко от два часа и да доставят с всеки курс по петдесет тона цимент и други тежки и обемисти строителни материали.