За помощ в реализирането на този шедьовър Карл Банок избра видния американски архитект и носител на международни награди Андрю Муркрофт от „Муркрофт и Хей“, който някога бе проектирал имението на Форест Драйв, построено от Хенри Банок за неговото семейство.
Карл изпита болезнено удоволствие да използва човека, избран от приемния му баща, когото бе унищожил и чието семейство бе на път окончателно да затрие.
***
Карл бе запазил внимателно няколко копия на документалния филм, който бе възложил на Амарантус, мексиканския кинооператор на порнофилми. На Карл и Джони така и не им омръзна да го гледат. На всеки няколко седмици те сядаха и цяла вечер захласнато гледаха по няколко пъти целия филм. Последната борба на Бриони в калта и мръсотията на кочината с грамадния Анибал ги караше да се заливат от смях.
На финала те имитираха в синхрон смъртния й вопъл към баща й — онзи покъртителен вик, който бе убил Хенри Банок.
— Татко!
В един такъв момент на Джони му хрумна уникална идея.
— А защо не си построим наша кочина?
Карл възприе идеята с ентусиазъм.
— Чернилко, ти си направо гений. Това е гениално. Така ще си имаме наше шоу на живо, когато ни се прииска.
— Ще бъде много добре за дисциплината тук. Ядоса ли ни някой, ще нахраним с него прасетата, като накараме другите да гледат — разшири Джони предложението си, а Карл се закиска като ученичка и го прегърна с благодарност.
— Можем дори да построим амфитеатър като Колизеума в Рим… нали се сещаш, където древноримските императори са принуждавали гладиаторите да се бият до смърт един срещу друг, хранили са лъвовете с красиви жени и са измисляли най-различни хубави неща?
— Никога не съм чувал за тях, но онова, което ми разказваш, ми харесва. Онези пичове трябва да са страхотни. Не е зле някой път да отидем и да погледаме.
— Е, закъснели сме с около две хиляди години за това — осведоми го Карл. — Но ние сме също толкова готини като онзи, дето е носил венец от листа на главата си. Както е казал той, можем да имаме всичко, което пожелаем, защото сме мегабогати и суперготини.
— Да не мислиш, че прасетата са суперготини, белокожко? — презрително изсумтя Джони. — Ние можем да измислим нещо по-добро от някакви прасета. Какво ще кажеш за лъвовете, пич? Тук е Африка, за бога! Лъвовете са по-готини от прасетата, откъдето и да ги погледнеш.
Карл се замисли над предложението за момент и изведнъж стана сериозен.
— Лъвовете не ми харесват — неодобрително поклати глава той. — Опасни са, мъжки!
— Че какво им е опасното на няколко лъва в клетка? — осведоми се Джони.
— Могат да бягат по-бързо от прасетата, ако избягат от клетката. Сещаш ли се? Какво ще стане, ако един от тях се измъкне от клетката? А…? Не, не искам да съм там, когато това се случи.
— Хубаво… какво бяга бавно, но яде хора? — замисли се Джони над собствения си въпрос.
— Колко бързо бяга крокодилът, Джони? Имаш ли някаква представа?
— Виждал съм снимки на крокодили, човече. Имат къси крака. Няма начин да бягат толкова бързо, колкото лъвовете.
— А откъде можем да намерим няколко големи крокодила канибали, Джони?
— Ако бавно се завъртиш и погледнеш зад гърба си, ще видиш най-голямото шибано езеро на света.
Карл послуша съвета му и се завъртя в стола си. Седяха на бойната пътека зад бойниците и гледката към езерото бе изумителна.
Това не попречи на Карл да го поправи със строг тон:
— Това не е най-голямото, а само второто по големина езеро на света.
— На мен ми изглежда като най-голямото — отхвърли поправката му Джони. — Обзалагам се, че в него има няколко чудовищно големи крокодила, белокожко.
— Ще видя какво пише по въпроса в интернет — каза Карл, стана и влезе в тройната зала, която бе превърнал в свой комуникационен център. След малко излезе отново със самодоволно изражение: — Налей ми още една бира, чернилко. — Настани се на стола си и продължи: — Почерпи и себе си. Заслужаваш я. Прав си и за двете неща. Крокодилите не могат да бягат толкова бързо, колкото човека, да не говорим, че никога не биха те преследвали. Тези крокодили дебнат от засада, а не преследват. Няма никога да ги видиш да те приближават, особено ако си близо до вода. Дотук едно на нула за теб. — Карл отпи дълга глътка от бирата и се оригна. — Две на нула, защото езерото Танганика и вливащите се в него притоци… — Той посочи вътрешното море със замах: —… е абсолютната родина на Crocodylus Niloticus.