— Какво, по дяволите, е това?
— Това е нилският крокодил, Джони, момчето ми. Твърди се, че в езерото имало един, който бил дълъг седем и половина метра. Дори си имал име — наричали го Гюстав. Казват, че можел да погълне голямо сукалче като теб, дори без да го дъвче.
— Нека само пробва това някой от тези мръсници — войнствено се закани Джони, после отметна глава назад и изрева: — Сам! Самуел! Домъкни мързеливия си задник тук!
Сам бавно излезе на пътеката, без никак да се впечатли от обръщението на Джони. Джони бе престанал да си мери приказките, след като двамата бяха станали истински и доверени братя по оръжие. Сам се бе издигнал до заместник-командващ, втори в йерархията след краля, след превземането на Казунду, когато всички останали зимбабвийски войски бяха репатрирани. Джони веднага го беше повишил в чин полковник. Заплатата му беше няколко пъти по-висока от получаваната в зимбабвийската армия. Сред допълнителните привилегии бе тази, че той бе трети поред след Карл и Джони при посещенията на дамите от Азия. Самуел Енгвеняма беше много щастлив човек.
— Здравейте, кралю. Повикахте ли ме?
— Много добре знаеш, че го направих, черньо — сряза го Джони и му подаде кутия бира „Тъскър“. — Трябват ни крокодили, Сам.
— Колко, шефе?
— Убий ме, ако знам. Да кажем… нека са два за начало, но гледай да са големи и се погрижи да са жизнени и гладни.
— Ще съобщя насам-натам, но може да отнеме малко време. Малко са хората тук, които биха се изправили срещу крокодил.
— Няма проблем, Сам, и без това ще ни трябва време да построим крокодилска ферма.
През следващите няколко месеца те посветиха голяма част от времето и енергията си на планирането и построяването на крокодилската арена. Бригади насилствено работещи изкопаха кръгъл ров по средата на склона под хълма. Не беше нужно да е просторен, но Карл настоя да бъде дълбок, за да се избегне всякаква опасност някой крокодил да се измъкне и да го предизвика на състезание по надбягване.
Стените на арената бяха облицовани с каменни блокове, поставени под обратен наклон, за да бъде изкачването по тях невъзможно. Един от изкуствените водопади бе отклонен така, че потокът да пада в големия басейн, който обхвана почти половината от общата площ на арената. Сухата земя бе дебело застлана със слой златист пясък, докаран от езерните брегове. Идеята беше крокодилите да могат да се приличат на слънце, а като им стане горещо, да се охладят в басейна. По каменния перваз на рова бяха поставени седалки за стотина зрители, а за крал Джон и министър-председателя му бе построена специална кралска ложа, която им предлагаше пряка видимост на всичко, ставащо на пода на амфитеатъра. Най-сетне имаше и специална платформа за камера, с която щеше да се заснема всичко случващо се.
Най-важното бе подземният тунел, по който се стигаше до пода на рова през затваряната със здрава желязна решетка вратичка. На каменна плоча над решетката бе издълбано предупреждението:
„О, вий, прекрачващи тоз праг, надежда всяка тука оставете“.
Когато Джони го прочете за първи път, той се учуди:
— Кои, по дяволите, са тези Вий?
— „Вий“ е абсолютно всеки, който мине през вратичката — търпеливо обясни Карл.
— Ти ли измисли тази дивотия?
— Що за тъп въпрос, чернилко? Естествено, че аз — увери го Карл.
Джони възхитено поклати глава:
— Доста си умен за белокож, знаеш ли това, Карл, момчето ми?
***
До тях, макар да се намираха толкова високо, достигна звукът на барабаните и дюдюкането, които идеха от околностите на пристанището.
— Най-добре да слезем и да видим, какво, по дяволите, става там! — предложи Джони.
Качиха се на чисто новия рейнджроувър, неотдавна внесен от Карл като подарък за рождения ден на Джони. Джони седна зад волана и колата се понесе надолу по склона към пристанището, където паркира на пристана. Тълпата вече бе изтласкана назад от кралските телохранители, за да им бъде направен път.
Карл и Джони застанаха на ръба на каменния пристан и заслониха очи, за да видят какво става невътре в езерото. Цяла флотилия от издълбани канута приближаваше към тях от север. Разстоянието не позволяваше да се преброят, но Карл прецени, че има над двайсет по-малки съда, които бяха заобиколили и ескортираха две много по-големи бойни канута.