— Прав си, белокожко. Не знам защо винаги ще се намери някой, който да се възползва от мен. Предполагам, че просто съм прекалено добър за тези задници!
— Избери един… който и да е.
— Снощи Сам заловил една в склада за зърно, опитвала се да открадне кофа царевично брашно. Тъпата крава се оправдала, че хленчещите й деца умирали от глад.
— Това е непростимо — съгласи се Карл. — Всеки с всичкия си ще се ядоса от такова поведение. Кажи на Сам да я доведе тук.
Жената беше толкова парализирана от ужас, че не можеше да ходи. Двама от хората на Сам я довлякоха нагоре по хълма, за да я изправят пред крал Джон.
— Знаеш ли какво има в онази яма? — посочи Джони рова.
Жената поклати глава отрицателно.
— Е, сега ще те хвърля в нея, за да разбереш.
Жената го гледаше тъпо, явно не разбираше.
— Изражението й е толкова комично! Според теб знае ли какво я очаква? — изхили се Карл.
— Не — отговори сериозно Джони. — Сам я е държал окована в подземието на замъка, откакто са я арестували. Още не е виждала крокодилите. За нея това ще бъде хубава изненада. — Джони се обърна към мъжете, които я държаха: — Съблечете я. Закарайте я надолу по стълбите и я хвърлете в рова.
Съблякоха простото облекло на жената и я задърпаха надолу по стълбите към вратата с решетка. Карл и Джони се надвесиха над перилата, за да виждат по-добре. Мъжете отвориха вратата, блъснаха я през нея и я затръшнаха зад гърба й.
Жената заблъска по прътите на решетката с голите си юмруци, докато кокалчетата й се разраниха. После погледна нагоре към мъжете над нея и се разплака, молейки ги за милост.
— Ела тук — извика й Джони на суахили — Ела и аз ще те вдигна навън.
Тя се отдръпна от вратичката и неуверено се отправи към мястото, където той се бе надвесил до кръста над перилата и я викаше с пръст. Мина по перваза на басейна, без да поглежда към водата.
Изведнъж зеленясалата повърхност избухна с такава сила, че водните пръски обляха двамата надвесени мъже. Анибал изскочи от басейна като голямо сиво торпедо.
Не беше отворил челюстите си, за да захапе жертвата — държеше ги здраво стиснати, така че показващите се зъби от горната му челюст припокриваха долната му устна в подобие на сардонична усмивка. Той завъртя голямата си глава към жената. Плочките по черепа му бяха твърди като плетена ризница. Удари жертвата си в гръдния кош в мига, в който тя вдигна ръка, за да я подаде на Джони Конго. Ударът я запрати върху каменната облицовка на стената на рова. Ребрата й изпукаха като съчки за огън. Тя падна в основата на стената.
Анибал разтвори челюстите си максимално и се изправи над нея, после затвори дългите си жълти зъби върху тялото й. Челюстите му щракнаха като затварянето на желязната врата на рова. Анибал повдигна тялото високо, държейки го напречно в челюстите си, така че пръстите на ръцете и на краката на жената се влачеха по пясъка, докато я пренасяше назад в басейна.
И тогава зелените води избухнаха още веднъж.
— Ето я прелестната Алин, която също иска да се позабавлява — възбудено извика Карл.
Женската изскочи от басейна и се насочи към Анибал, но той не направи опит да я избегне. Вместо това застина и извърна глава към нея, сякаш й предлагаше голото тяло в челюстите си.
После с едно замахване на грамадната си глава той изхвърли тялото на жената високо във въздуха и го улови, докато падаше, но този път захапа само една от ръцете й.
Жената крещеше като обезумяла, а Алин разтвори паст и захапа краката й. След това земноводните изпълниха удивително добре репетирана маневра: и двете се превъртяха. Анибал претърколи голямото си тяло надясно. Масленожълтият му корем проблесна на слънцето за момент, после той отново застана на ноктестите си крака. В същото време Алин се превъртя наляво. Никое от животните не изпусна тялото на жената по време на превъртанията в противоположни посоки.
— Видя ли това? — изкрещя Джони. — Какво, по дяволите, правят!?
— Не могат да отхапят късове месо с коничните си зъби. Затова трябва да го откъснат с извъртане. — Карл бе чел в интернет за поведението на крокодилите и сега нямаше търпение да демонстрира знанията си.
Крайниците на жената бяха откъснати от тялото й като крилца на добре изпечено пиле.
— Я виж…! Лапаните направиха точно както ти каза — впечатли се Джони от ерудицията на Карл.
Кръвта шуртеше от артериите на разкъсаното тяло и дори изпръска Карл, но той бе толкова погълнат от случващото се, че дори не забеляза.
Двата крокодила отстъпиха назад, разкъсвайки плът и кости, като поглъщаха късовете цели.