След това Анибал се върна при останките, вдига трупа в челюстите си и тежко се отправи с него в басейна. Алин го последва във водата и двата звяра продължиха съвместното си угощение. Във водата можеха да се превъртат много по-лесно. Разчленяването продължи без бързане и организирано. Пирът не спираше.
Алин изтегли вътрешностите от останките на жената. После дойде ред на Анибал и той с извъртане откъсна главата от раменете. Смачка черепа с челюсти, разчупвайки го като зряла диня, за да го глътне с конвулсивно преглъщане.
Двамата мъже в горната част на стената гледаха захласнато. Когато Алин откъсна останалата ръка на жената и натроши костите на парчета, розовата длан се разклати за миг в ъгълчето на устата й.
— Виж, виж…! — изрева възторжено Джони. — Маха ни за сбогом!
— Точно както малката ми сестра Бриони се сбогуваше с „татко“. — Карл изрече последната дума с патос и двамата се прегърнаха, заливайки се от смях.
Джони с мъка се отдръпна, задъхан.
— Пак ще го кажа: само истински жив гений може да измисли такова нещо като крокодилско шоу на живо. Това е едно от най-великите неща, които някога съм гледал. Трябва да го правим по-често.
— Не се тревожи по този въпрос, белокожко. Аз ще се погрижа Анибал и Алин винаги да ядат до насита.
***
Седмица след откриването и зареждането на крокодилската ферма, и първото човешко жертвоприношение в тройната зала на замъка се състоя обичайното семейно събиране преди вечеря.
Самуел Енгвеняма танцуваше с тайландския травестит, който в крайна сметка му бе предаден от Карл и Джони.
Кралят играеше на стриптийз маджонг с друг травестит и жена, която си имаше всичко по волята на природата, а не благодарение на хирургическа намеса. Джони бе измислил правила за маджонг, които бяха далече от оригиналната китайска версия. Двамата противници на Джони се шегуваха с езиковите му гафове, в резултат на което играта се огласяше от имена на плочки, които нямаха нищо общо с истинските.
Карл и друга от тайландските им гости, която подходящо се казваше Съм-Порно, гледаха Си Ен Ен по сателитната телевизия. Карл чакаше да види цените при затварянето на нюйоркската фондова борса. Съм-Порно седеше в скута му, скромно облечена в копринен кионг — сам с висока яка, но тясната й пола се бе набрала при пъпа й. Това позволяваше на всеки да се увери, че не е травестит. Карл просто си убиваше времето преди репортажа, като лениво изследваше с ръка разголената област.
На екрана водещият на Си Ен Ен започна да чете новините. Внезапно Карл скочи на крака, стоварвайки Съм-Порно на персийския килим, сграбчи дистанционното, насочи го към екрана и засили звука. Гласът на водещия изгърмя в тройната зала.
— Отвратителното убийство на Кайла Банок напомня за филма от 1974 година „Тексаското рязане с трион“. Главата на обезглавеното момиче била изпратена на майка й от убиеца… — Последва поредица от снимки на прекрасната руса Кайла. На една от тях тя яздеше породист арабски жребец, а друга я показваше облечена във вечерна рокля за абитуриентския бал. — …Майката на момичето е госпожа Хейзъл Банок, вдовицата на петролния магнат Хенри Банок. Тя наследи съпруга си като изпълнителен директор на корпорация „Банок Ойл“. Госпожа Хейзъл Банок е смятана за една от десетте най-богати жени в света.
Джони скочи от масата за маджонг и застана до Карл пред телевизора. Двамата започнаха да превключват от канал на канал, за да разберат, че макар историята да се разпространяваше из цяла Америка, неоспоримите факти бяха малко и телевизионните станции разчитаха основно на архивни кадри.
— Има само едно, което е сигурно — каза Карл накрая и изключи телевизора. — И само едно от значение.
— И какво е то, белокожко?
— Кучката е мъртва.
— Разполагат с главата й, за да го докажат — изсмя се Джони и прегърна с масивната си ръка Карл през раменете. — Поздравления, Карл, момчето ми. Остана да се отървем от още само една кучка и цялата салата ще бъде за теб.
— Говориш за Хейзъл Банок — съгласи се Карл. — Струва ми се, че е време пак да се обадиш на твоя приятел Алеутеца.
— Питам се какво ли е да изчукаш милиардерка — замисли се сериозно Джони.
***
Хектор дочете последната страница на „Отровното семе“ на екрана на компютъра си. Облегна се назад на стола и разтърси глава, за да я прочисти. Не можеше да повярва, че се е върнал от неописуемата обстановка в замъка Казунду в цивилизования и си подреден кабинет в „Кръстопътя“.