— А моят отговор гласеше, че разполагам с огромна по обем документация, свързана със службата му в армията, протоколите от съдебните заседания и затворническото му досие.
— Ясно, Джо. Но в „Отровното семе“ си включила пряка реч. Сега — само за момент и заради дискусията — ще си позволя да изразя някои съмнения. Езикът, с който говори Джони, ми се струва прекалено мек и културен за такъв като него.
— Доловил си го много точно, Хектор — отбеляза тя и най-сетне свали поглед от него. — Но не можах да се насиля да напиша точните му думи. Той има най-мръсната уста, която може да съществува. Почти всяко негово изречение съдържа онзи глагол или негови производни… за съвкупление. Разбира се, злоупотребяването с такъв език е признак за ограничен речник и закърняло интелектуално развитие. Рони и аз разполагахме с часове записи на разговори между Джони и Карл. Те наистина разговарят по този начин. След известно слушане ушите ти загрубяват, ефектът се смекчава и речта им започва да ти се струва тривиална и скучна. Но не можах да се насиля да я включа, нито да обрисувам Джони Конго по-прецизно. Така че го редактирах, т. е. изключих тези думи. Но не мисля, че е станало в ущърб на смисъла.
— Почакай, не мога да приема това без по-подробно обяснение. От кого двамата с Рони сте получили споменатите ленти със записи на разговорите им?
— Това е причината да напиша всичко в хронологичен ред. Историята е много сложна и не исках да скачам напред-назад в обяснения и оправдания, от които историята ми само щеше да се заплете, обърка и стане по-трудна за разбиране. Исках да я представя в логичната й последователност.
— Добре… Ще се опитам да се въздържам и да не те прекъсвам.
— Преди да се върнем на въпроса за произхода на лентите, искам да ти кажа какво още имам за теб. Притежавам всички планове и архитектурни скици на замъка в Казунду на върха на хълма. Струва ми се, че могат да ти бъдат полезни, за да се ориентираш, ако някога попаднеш там.
Той я изгледа няколко секунди в пълно изумление.
— Мили боже… как си се добрала до тях? — После млъкна, защото прозрението го осени: — Да… ти си го споменала в историята. Онзи архитект от Хюстън… как беше? Андрю Муркрофт, нали така? Името му неслучайно е включено в началото на историята.
— Отличен! — изръкопляска тя, — Най-добрият в класа. Андрю е приятел на Рони Бънтър. Били са състуденти в „Харвард“. После животът ги разделил, но ги срещнал пак на опелото на прекрасната ти съпруга Хейзъл в презвитерианската църква в Хюстън. Приятелството им се възобновило и те обсъдили случилото им се през изтеклото време. Андрю знаел, че Рони е попечител на тръста на Банок, така че подметнал за работата, която бил свършил за Карл Банок в Африка. Приел за подразбиращо се, че Рони знае всичко, но разбира се, Рони подскочил и поискал да научи всички подробности Андрю му дал копия на своите строителни планове на замъка на хълма в Казунду.
— Сега вече всичко започва да се връзва — призна Хектор. — Това обяснява как си се сдобила с архитектурните чертежи, но аз продължавам да не разбирам откъде имаш записите на разговорите между Карл и Джони Конго?
— Това също стана със съдействието на Андрю Муркорфт — обясни Джо. — Оказва се, че Карл поискал от Андрю препоръка, защото му трябвал човек, който да му инсталира електрониката. Андрю му споменал за Ема Пурдом и нейния екип в Тексас. Ема е експерт по електрониката още от малка. Карл се вслушал в съвета на Андрю и наел Ема, а тя закарала екипа си в Казунду. Там, на място, инсталирали охранителната и комуникационната система в замъка. Карл обаче се отнесъл зле с Ема. Прекарал я с няколкостотин хиляди долара. Подобно на много признати гении, Карл понякога може да бъде поразително глупав. Само че Ема е най-неподходящият човек, когото да излъжеш. Когато Рони и аз се свързахме с нея, тя с радост се съгласи да ни помогне. За нея не беше никакъв проблем да влезе в инсталираните от самата нея системи в Казунду. Та тя изтегли от компютрите там записаните от Карл разговори… от първия до последния.
— Да, мозайката започва да се нарежда. С изключение на една последна подробност — крокодилската арена. Ако съм разбрал правилно, Карл е организирал всичко около нея съвсем наскоро, много след като Андрю и Ема Пурдом са се върнали в Тексас. Но откъде ти знаеш за нея?
— Отново благодарение на Ема Пурдом — отговори му Джо. — Докато Ема била в Казунду, тя завързала приятелство с местния мисионер, който отговарял за малката църква там, както и за училището на отсрещния бряг на езерото, в Кигома. Ема инсталирала програма за чернокожите ученици. Затова продължила да поддържа връзка със свещеника и децата му. През цялото време си чатила с тях. Точно те я информирали за всички събития край езерото. Залавянето на големите крокодили било за тях голяма новина. А по-късно плъзнали грозните слухове с какво Карл и Джони хранят питомците си. Цялата тази информация редовно стигала до Ема. Аз вече знаех за съдбата на Бриони. Както сам разбираш, не е нужно голямо въображение, за да се сглобят двете истории заедно.