Спряха в основата на стълбището.
— До горе е много далече — подхвърли тя палаво. — Кълна се, че не бих могла да се кача без малко окуражаване.
Обърна се към него, хвана го за реверите на сакото, повдигна лице и се изправи на пръсти. Той я притисна към себе си и наведе глава, за да се целунат пак. Ръцете й се плъзнаха зад врата му. Телата им прилепнаха едно към друго. Устните й пареха и той усещаше естествената миризма на възбудата й, смесена с тази на парфюма. Желаеше я. Тялото му буквално се разкъсваше от страст. Взе я на ръце, но тя продължаваше да стои вкопчена във врата му с устни, притиснати в неговите.
Той изтича нагоре по стъпалата, както я държеше, и тя се засмя:
— Ти си луд! Ако паднеш, ще убиеш и двама ни.
— Паднах веднъж преди година и оцеляхме.
— Сигурно е било на косъм.
Без да я пуска на пода, той бутна с рамо вратата на спалнята си и я внесе вътре. После ритна с крак, за да затвори вратата зад тях, пренесе я през стаята и я пусна да стъпи на крака. Мина зад нея, прегърна я отзад и разгледа изображението й във високото от пода до тавана огледало.
— Още не мога да повярвам колко си прекрасна — прошепна той.
Тя хвана ръцете му и ги премести върху гърдите си.
— Мисля, че така изглеждам много по-добре. Или поне се чувствам — отговори, гледайки го в очите в огледалото.
Той разкопча блузката й и тя свали ръце, за да му позволи да я свали от раменете й. Хектор хвърли дрехата край леглото, отново обхвана гърдите й и леко ги стисна.
— Толкова са големи — възхити се и я целуна зад ухото, тя потрепери.
— Настръхвам… — въздъхна. — Отвън и отвътре.
Той разкопча закопчалката на сутиена между гърдите й и го хвърли върху блузата. Отново посегна и хвана зърната й между палеца и показалеца на двете си ръце, след което започна ритмично и нежно да ги стиска. Зърната й набъбнаха, втвърдиха се и от притока на кръв добиха цвета на зряла черница. Той ги дръпна напред, колкото позволяваха, и ги пусна обратно. Те се върнаха все едно бяха от еластична гума.
— Надявам се да ти е забавно — опита се строго да му се скара тя, но гласът й бе дрезгав от желание.
— Не си спомням изобщо някога да ми е било по-забавно — целуна я по рамото той. — Кожата ти е толкова бяла и гладка.
Спусна пръстите си от зърната й надолу, към пъпа. Беше вдлъбнат, бял и топъл като нагрят от слънцето мрамор.
— Намираш ли ме за дебела? — зададе тя вечния женски въпрос.
— Ще убия всеки, който отговори с „да“ — предупреди я той.
Разкопча колана на полата й и бавно я смъкна надолу по бедрата й. Дрехата се свлече около глезените й и тя изрита обувките си с високи токчета.
Бикините й бяха от бял сатен с малка дантелена апликация във формата на сърце отпред. В огледалото се виждаше намек за интимно окосмяване през дантелата. Той прекара пръсти по сатена, а тя прошепна, останала без дъх:
— Това не е галене, а мъчение.
— Край на изтезанията — обеща Хектор, дръпна ластика на бикините й и вмъкна ръка под сатена. Тя раздели крака, за да му даде достъп.
— Толкова добре е смазана — прошепна той.
— Това е нейният начин да каже: „Здрасти, толкова е хубаво най-сетне да се запознаем“ — обясни Джо.
— Ще ти призная, че тук има още един, който отчаяно желае да й бъде представен — пошегува се той.
— Не е необходимо да ми обясняваш кого имаш предвид — отговори тя. — От известно време насам усещам незримото му присъствие.
— Много е невъзпитан. Моля те да го извиниш, че така се бута и вре навсякъде.
— „Бута се“… — засмя се тя. — Това ми харесва. А завирането е още по-добро. Мисля, че тя с удоволствие ще се запознае с него. Имаш ли нещо против да ги представя взаимно?
— Моля те, заповядай — покани я той и тя се обърна в ръцете му с лице към него.
Целуна го и дръпна надолу ципа на панталона му.
— Божичко! — изведнъж възкликна.
— Какво има? — изненада се той.
— Това беше възклицание на радост, а не на смут. Знаех, че ще е голям, но не съм си представяла, че ще бъде толкова… грамаден. Проблемът сега е, че си прекалено облечен, затова ще се погрижа по въпроса…
С една ръка дълбоко в отвора на разкопчания му панталон и с друга върху гърдите му, тя го принуди да отстъпи назад, докато краката му не опряха в леглото, после го натисна да легне.
— Стой така… — заповяда му. — Не мърдай! — После коленичи, развърза и събу обувките, а след тях и чорапите му. След това хвана дъното на панталона и нареди: — Повдигни си задника, приятел!
Когато той се подчини, Джо дръпна панталона с театрален замах и без забавяне повтори същото с гащетата. Отстъпи крачка назад, завъртя на пръст над главата си боксерките му и се изкиска като ученичка: