***
Когато Хектор и Джо се върнаха от плажа, те се отправиха направо към киносалона и Хектор тихо отвори вратата. Тримата на седалките бяха толкова вглъбени, че за момент никой от тях не усети, че са наблюдавани.
— Хайде, Пади — подкани Настя. — Чети по-бързо. Искам да разбера как свършва… — В този момент тя долови чуждото присъствие и се извърна към вратата. — Хектор, истина ли е това, което се разказва в тази книга, или е поредната ти лоша шега?
— Самата истина е, Нази. Дори аз никога не бих си позволил да се шегувам по този начин.
— Малката ни! Кати…! Трябва да спрем тези две животни, преди да са й сторили нещо!
— Затова сме тук — съгласи се Хектор.
Както Пади, така и Дейв Имбис гледаха Хектор. Израженията им бяха твърди и студени.
— Този замък… Казунду — поде Пади. — Разкажи ни за него. Карл и Джони Конго още ли се крият там?
— Свършихте ли с четенето? — избегна отговора Хектор.
— Не още — призна Пади, — остават ни няколко страници.
— Довършете ги тогава. Джо и аз отиваме да вземем по един душ. Ще се върнем тук след малко. Междувременно позвънете в кухнята и кажете на готвача да забърка нещо набързо и най-вече да направи цяла кофа кафе. Тази нощ може и да не се спи.
Половин час по-късно двамата се върнаха в киносалона и завариха там плата, отрупани със сандвичи. От голяма кана вече ухаеше на кафе.
— Прочетохте ли цялата история? — отново попита Хектор, когато всички се наместиха около масата и започнаха да ликвидират сандвичите, докато отпиваха от горещото кафе.
— Доста жестока история — подчерта Пади.
Когато свършиха с яденето и платата бяха изнесени, той заключи вратата и всички се настаниха по амфитеатрално разположените седалки. Джо се залови за проектора, свърза лаптопа си към него и фокусира лъча върху екрана на задната стена. Хектор крачеше нервно напред-назад по сцената.
— Добре, хора. Знаем с каква цел отиваме там… — Разнесе се шепот в потвърждение. — Мисията е „Издири и убий“. Никакви въпроси и никакви пленници. Влизаме, за да ликвидираме Карл Банок и Джони Конго. Влизаме бързо и излизаме без бавене. Ясно ли е? — Отново получи безмълвно съгласие. — Пади вече ме попита дали мишените още са в замъка на хълма. Отговорът е, че преди четиридесет минути все още са били там.
Тримата го изгледаха със съмнение, което Пади формулира:
— Преди четиридесет минути? Доста актуално. Замъкът е на близо пет хиляди километра оттук, как е възможно да знаеш с такава точност? Хайде, Хектор, да не очакваш да повярваме, че притежаваш свръхестествени сили?
— Джо има средство за наблюдение в замъка на хълма. Свърза се по телефона преди четиридесет минути, зададе въпроса си и отговорът беше, че Карл и Джони са още там.
Всички се обърнаха и изгледаха Джо с наченки на уважение.
— Джо е монтирала това средство? — поиска да се увери Настя.
— Джо го е открила и включила — потвърди Хектор.
— Е, поне знаем, че новата ти дама не е само красива муцунка — констатира Настя. — Добре дошла в екипа, Джо Стенли.
Джо вдигна глава от проектора и се усмихна в знак на благодарност.
— Хей, Джо… ти впечатли Нази, а това не е никак лесно — отбеляза Хектор. — Готова ли си за малкото шоу?
— Готова съм — потвърди Джо. — Само ми кажете кога.
— Задръж за момент, моля те — каза й Хектор и се обърна към другите: — Първо трябва да се убедим, че можете да идентифицирате мишените при среща очи в очи и че сте в състояние да разпознаете гласовете им. Ще започнем с Карл Банок. От повестта знаете много за него. Така че само ще резюмирам: Карл е академичен тип, продукт на добро училище и „Принстън“. Умен и изобретателен е. Освен това е финансов гений. Изглежда добре, рафиниран е и учтив. Бисексуален е и с вкус към извратеното. Най-вече е патологичен садист и педофил. Пълен психопат, без наченки на съвест и без угризения. Мегаломан. За Карл Банок едно нещо стои над всичко и то е Карл Банок. Никога не забравяйте какво е сторил на майка си и сестрите си. Знаете какво планира за Катрин Кайла.
Споменаването на детето увеличи напрежението в стаята до осезаемо ниво, а очите на Настя се свиха в студени сини прорези. Хектор погледна към Джо:
— Вече можеш да започнеш шоуто…
Тя намали осветлението в салона и пусна проектора. Лентата, която бе приготвила, бе с продължителност малко под десет минути. Започваше с клипове от семейния архив на Банок, които Рони Бънтър бе изровил. Първият показваше Карл в първите курсове на „Принстън“. Следваше друг, който го показваше да бяга, ходи и играе тенис, като идеята бе да добият представа за двигателната му култура. Последва поредица къси клипове, в които Карл се обръщаше към акционерите на годишната среща на корпорация „Банок Ойл“, даваше интервю за телевизията и разговаряше с приятели. После дойде ред на видео от процеса срещу Карл, в което той плачеше и молеше за прошка. За финал бяха подбрани няколко къси клипа от скритите камери за наблюдение в замъка на хълма — Ема Пурдом ги бе монтирала за Джо. Клиповете показваха най-вече Карл и Джони да разговарят, но включваха и гадни сцени, в които Карл задоволяваше сексуално Джони Конго и различни други мъже, жени и травестити.