— Добър ден, господин Бънтър. Обажда се Хектор Крос.
— Радвам се да ви чуя, господин Крос. Какво мога да направя за вас?
Хектор му обясни и Бънтър го изслуша, без да го прекъсва. След това тихо попита:
— Какви други възможности има за осигуряване безопасността на Катрин, господин Крос?
— Никакви, господин Бънтър. Знаете какво направиха с майка й.
— Трябва да разговарям с колегите попечители. Ще ви се обадя преди края на работния ден тук, господин Крос.
— Благодаря ви, сър.
Той затвори и погледна Пади.
— Е, казвай какво друго има. Познавам това изражение на лицето ти. Държиш някакво асо в ръкава.
— Почти стигнахме до номер 11 — поколеба се Пади.
— Може да изчака, докато стигнем там.
— Добре — неохотно се съгласи Хектор. — Познатият ви апартамент ви чака. Но първо искам да ви запозная с Катрин. След това ще ви дам половин час да се освежите. Надявам се, помните, че Хейзъл въведе правилото джентълмените да се обличат официално за вечеря.
— Не виждам тук джентълмени — обади се пак Настя.
— Не й давай повод — тъжно въздъхна Пади. — Руските шеги са като руските снайперисти: добре маскирани и невъзможни за разпознаване.
***
Когато Настя видя Катрин за първи път, у нея настъпи странна трансформация. Тя се разтопи като блестящ лист от титан в електрическа пещ. Взе Катрин в ръцете си и тихичко й заговори на руски. Млечносините очи на Катрин се въртяха късогледо в очните орбити, докато тя се опитваше да открие източника на необичайните звуци. След това Настя обвинително погледна към Пади.
— Защо не ми дадеш нещо такова?
— Отдай ми дължимото! — възмути се Пади. — Старая се колкото мога, нали?
Когато успя да изведе Настя от детската, двамата се качиха в апартамента им.
Час по-късно се събраха в кабинета на Хектор. Пади бе с вратовръзка и носеше военните си отличия, а Настя бе събрала русата си коса на кок и бе избрала рокля с дълбоко деколте.
— Мили боже, Пади! Не съм и подозирал, че имаш такъв вкус! — огледа я Хектор с леко преувеличено възхищение. — Дамата ти изглежда прекрасно! — В отговор Настя го дари с въздушна целувка. Хектор вече бе поръчал водка със сок от лайм за Настя и голяма доза „Джеймисън“ за Пади.
— Добре — каза им той, — сядайте, пийте, разказвайте.
Пади отпи дълга глътка от чашата си и шумно изпусна въздуха от гърдите си.
— Не е възможно да се намери нещо по-добро от тази страна на Дъблин — заяви той с подчертан ирландски акцент.
— Кажи ми нещо по-интересно.
— Тарик се натъкна на следа, която сме пропуснали, когато разреждахме кръвта на Типоо Тип.
Хектор се изправи на стола си с висока облегалка и остави чашата си встрани.
— Слушам те — тихо подкани той.
— Както се разбрахме, изпратих Тарик обратно в Пунтленд. Това е родината му и той лесно се вписва в обстановката. Има там семейство и приятели. Пътувал е с автобус. Най-напред посетил старата пиратска база в Ганданга. Била напълно изоставена.
— Това не ме изненадва — мрачно се усмихна Хектор. — Тогава я разчистихме доста старателно.
— Изпепелихме земята — съгласи се Пади. — След това Тарик се върнал в укреплението на Типоо Тип в Оазиса на чудото, където ти освободи Кайла от Звяра. Сред руините живеели няколко оцелели. Една от тях била държанка на хана. Тарик казва, че била дърта, сляпа като прилеп и гладна. Нахранил я и й влязъл под кожата. Научил, че се казва Алмас. Макар да не можела да си спомни какво е закусвала същия ден, помнела абсолютно ясно всичко случило се преди двайсет години. Дори знаела родословието на Типоо Тип от двеста години насам. Родила на хана близнаци — момче и момиче. Казала на Тарик, че неин син е Камал, който командвал флотилията от пиратски лодки на хана. Това навярно е същият младеж, когото ти застреля на борда на „Златната гъска“.
— Никога няма да го забравя — усмихна се Хектор. — Бяха нужни пет 9-милиметрови куршума, за да млъкне най-сетне.
— Корав мръсник — потвърди Пади.
— Мнооого корав — обади се за пръв път Настя. — Пищя като бебе, когато му отгризнах пръста.
Този път Хектор се изсмя гръмко.
— Което ми напомня никога да не вбесявам жена ти.
— Тя в действителност е много състрадателна, когато я опознаеш — изгледа я с обич Пади. — Но аз се отклонявам от темата. Според старицата, която твърдяла, че е майка на Камал, близначката му родила син, когато била на шестнайсет. Това прави детето внук на Типоо Тип.
— Кажи ми — настоя Хектор, — научил ли е Тарик името му? Какво се е случило с него? Жив ли е още?