Пътят оставаше все така безлюден, докато се носеха на скорост по него. Хората в провинцията си лягат рано, така че следващите осем километра не срещнаха нито една кола. Тогава направиха остър завой, за да минат през горист участък, и започнаха да се спускат. От двете им страни се простираха ниви. На само двеста метра, хванати в лъча на мощния прожектор, който Настя местеше наляво-надясно, двама мускулести мъже вървяха по бялата осова линия право срещу тях.
Горичката бе крила фаровете им до момента, в който рейнджроувърът буквално бе изскочил срещу мъжете и ги бе изненадал. В продължение на няколко критично важни секунди те останаха замръзнали, докато колата ги връхлиташе.
Лицата им не се виждаха, понеже носеха якета с качулки. Мъжете бързо се съвзеха от изненадата, обърнаха се и побягнаха. Бяха имали глупостта да се оставят да бъдат открити в местност, където нямаше къде да се скрият, а на всичко отгоре бяха побягнали, потвърждавайки вината си, но поне проявиха съобразителността да се разделят. Направиха го, сякаш се бяха разбрали предварително. Единият от тях напусна шосето, прехвърли се през оградата и хукна нагоре по склона през наскоро засятата с ръж нива, насочвайки се към тъмно петно дървета, осветено слабо от звездите в близост до билото.
Другият се отправи в противоположната посока — през оградата и по откритата нива, надолу към нещо, което приличаше на малък ручей, минаващ успоредно на пътя в основата на хълма.
Когато Хектор достигна мястото, където те бяха изоставили шосето, той наби рязко спирачки и отвори вратата. Посегна назад, за да вземе зловещо изглеждащата шилела, и извика:
— Пади, ти и Настя се погрижете за онзи откъм вашата страна. Аз тръгвам след другия.
Настя изскочи през отворения шибидах и се приземи с лекотата на балерина в края на пътя. Беше стигнала при оградата, преди Пади да слезе от колата. Използва наклона на склона, за да се засили и атакува оградата. Скочи срещу нея, хвана върха на кола, сгъна тялото си надве и се прехвърли от другата страна. Поникналата ръж в нивата бе висока около трийсет сантиметра и не можеше да я забави. Скъси разстоянието до бягащия с лекотата, с която хрътка догонва заек. Настигна го много преди той да стигне до дърветата. Пади изоставаше с двайсетина метра.
Мъжът долови леките й стъпки през ръжта и се обърна. Видя, че е преследван от дребничко слабо момиче, и бръкна в джоба си. Извади сгъваем нож и го отвори с движение на китката. Приклекна в отбранителна поза и насочи към нея върха на оръжието си.
— Ела, кучко — задъхано я предизвика той. — Ще ти отрежа вонящата путка и ще ти я натъпча в гъза.
Настя изобщо не забави устрема си. Атакува го на скорост, но в последния момент се плъзна с краката напред, поемайки удара в земята с раменете си. Оттласна се нагоре и изстреля напред двата си крака с бързината и силата на стрела, излитаща от тетивата на лък.
Напълно изненадан, мъжът реагира бавно. Изкрещя от болка, когато Настя заби ходилата си в дясната му китка. Но писъкът му бе заглушен от острото изпукване на счупените карпални кости. Ножът излетя от ръката му и се завъртя във висока дъга. Настя използва инерцията си, за да скочи отново на крака. Улови ловко ножа за дръжката, докато падаше.
Хванал раздробената си китка, мъжът отстъпи, но тя безмилостно го последва, като разсичаше въздуха на сантиметри пред носа му.
— Долу! — заповяда му. — На колене, мръсно говорещ сине на Сатаната, преди да съм ти отрязала топките и да съм те принудила да ги изядеш!
— Чакай! — изхленчи той. — Сега… Ще направя всичко, което ми кажеш…
Той се отпусна на колене, като продължаваше да придържа счупената си китка, излагайки се по този начин на следващия й ритник. Той го улучи право под брадичката и тялото му отхвръкна назад. После падна, задушен от шуртящата кръв и полуотхапания си език.