Пади се приближи зад Настя и погледна гърчещото се в ръжта тяло.
— Исусе и Дева Марийо! Та ти не си ми оставила никаква работа, жено!
***
По спускащия се склон Хектор скъсяваше дистанцията до преследвания. Мъжът бе много по-млад от него, но Хектор бе по-бърз и в по-добра форма.
Той искаше да избегне схватка с голи ръце срещу противник, който почти сигурно носеше нож. Когато приближи жертвата си на десетина крачки, Хектор изнесе шилелата над рамо и със сила я изхвърли напред. Беше прекарал детството си в Африка, където малките му чернокожи приятели бяха експерти в хвърлянето на пръчки. Дори най-малкият от тях можеше да свали летяща яребица от двайсет крачки. И бяха научили Хектор да го прави. Шилелата се заби отзад в коленете на бягащия и той падна с вик на изненада.
Без да спира, Хектор вдигна шилелата и докато приближаваше падналия отзад, бързо пресметна някои фактори. Ако счупеше краката му, щеше да се наложи да го носи нагоре по хълма до спряната кола. От друга страна, ако счупеше ръката му, това щеше да сломи съпротивата му и същевременно да му позволи да докуцука до рейнджроувъра, особено ако Хектор го окуражаваше по пътя с тъпия край на тоягата. Той спря пред мъжа, който инстинктивно вдигна двете си ръце, за да запази лицето си. Хектор го удари с пълен замах във върха на лакътя и мъжът изкрещя при счупването на лакътната става.
Хектор хвана края на повредената ръка и я извъртя. Мъжът отново нададе вой и Хектор го изправи на крака.
— Господи, пич, причиняваш ми болка! — изхриптя той.
— Не говори така, че ми късаш сърцето — осведоми го Хектор. Изви ранената ръка високо между плещите му и го забута нагоре по склона. Когато стигнаха до рейнджроувъра, той видя Пади и Настя да слизат от другата страна надолу към него. Пади носеше пленника им преметнат през рамо с главата назад. Когато стигнаха до оградата, той пусна товара си през нея и извика на Хектор:
— Успя ли да помиришеш твоя приятел?
— Естествено — отговори му Хектор. — Моят мирише на чесън. А твоят красавец?
— Вони на същото — осъдително отговори Пади.
— И какво друго миришеше на чесън, че съм забравил? — попита Хектор.
— Дали не беше горящ бял фосфор от запалителна граната? — „досети“ се Пади и Хектор щракна с пръсти.
— Точно така! — Той силно изви счупената ръка на своя човек. — Я да видим сега, дали не сме подпалвали наскоро нечии къщи, а? — Жертвата му силно изквича. — Приемам това за утвърдителен отговор — осведоми го Хектор и го натъпка през отворената задна врата на колата.
Пади прескочи леко оградата и затегли втория по земята, като го държеше за петите, после го вдигна и безцеремонно го хвърли в колата върху партньора му. След това Хектор затръшна вратата и я заключи отвън.
— Нази, моля те, дръж ножа си готов, в случай че някой от тези хубавци започне да се вълнува — предупреди я Хектор, докато всички се качваха по местата си. Преди да запали двигателя, той се обади по мобилния на Пол Стоу: — Слушай, Пол. Приключвай за днес и се прибирай. Заловихме ги.
Подкара роувъра и без да бърза, се насочи към имението „Брандън Хол“. Когато премина по моста и влезе през главния портал, той не се отправи към основната сграда, а зави наляво и пое по черния път към стария хамбар. Неотдавна ремонтираната сграда се използваше като място за обяд през дните, когато излизаха на лов. Намираше се на почти километър от основния път и беше скрита зад дървета. Хектор паркира до най-далечния от шосето край на хамбара. Никой нямаше нито да чуе, нито да види какво щеше да се случи в хамбара.
Настя тръгна първа, за да отключи предната врата и да запали осветлението в хамбара, а Хектор и Пади издърпаха двамата пленници от задната седалка и я последваха в просторното помещение.
— Дръж ги под око, Пади — предупреди Хектор, макар да бе очевидно, че у двамата не е останало никакво желание за борба. Отправи се към редицата шкафове до задната стена на хамбара и се върна с голяма ролка жълт електрически кабел и клещи секачки. Един след друг той пристегна двамата пленници върху столове с прави облегалки, като остави свободни само ранените им ръце. Направи го професионално. Двамата бяха напълно безпомощни, приковани за столовете си.
— Добре, сега сложете свободните си ръце на масата пред вас — заповяда той. Когато се поколебаха, той се пресегна през масата, сграбчи китката на единия и рязко я изви. Мъжът изкрещя от болка и лицето му под качулката стана тебеширенобяло. По челото и брадичката му изби пот.