— Имаш приятелка? Господи, не мога да се възхитя на вкуса й спрямо мъжете. Както и да е, извадила е голям късмет. Има пет бона и няма да й се наложи повече да вижда отвратителното ти лице. Защо ли? Защото, ако не те убием, има едни момчета в синьо, които ще те заключат за двайсет, трийсет или повече години, нали се сещаш? Подпалвачество и няколко убийства, нали така? Вие, господа, сте в неизгодната позиция между чука и наковалнята. — Те го гледаха с абсолютна безнадеждност. Хектор се обърна към Настя: — Няма какво повече да научим. Какво според теб трябва да направим с тях, Настя? Макар че май се досещам какво ще предложиш…
— Аз казвам да ги убием. Нека се оправя с Пъпчивия. Той ми каза някои много гадни неща. И продължавам да съм му много, ама много ядосана.
— Ще бъде забавно да погледаме — подхвърли Хектор и се обърна към Пади: — Твоето мнение?
— Нямаме време за губене с тази лайнари. Нека направим както предлага Настя и да приключваме.
Хектор се престори, че обмисля ситуацията. Двамата пленници го наблюдаваха тревожно. Накрая той въздъхна.
— Предложението определено е крайно примамливо. Но ще ни създаде много работа с почистването. Не е лесно да се отървеш надеждно от човешки труп. Мисля да проявим милосърдие и да им дадем време да си помислят и да се разкаят за греховете си, имам предвид двайсет— трийсет години на разноски на Нейно величество. Това им стига.
Той извади телефона си и набра 999. След четиридесет минути в имението пристигнаха две полицейски панди от управлението в Уинчестър.
Полицаите бяха крайно вежливи и почтителни с Хектор. Бяха наясно с общественото му положение и знаеха за убийството на Хейзъл. Опитаха се да облекчат цялата процедура по арестуването, за да не създават излишни проблеми на опечаления. Но нощта въпреки това се оказа мъчително дълга. Първоначално Хектор настоя да останат в „Брандън Хол“, докато не бъде установено какво се е случило с всичките му служители там. Беше след полунощ, когато пожарникарите откриха в пепелта четвъртия и последен труп.
Беше на иконома, който се бе оказал заклещен от пламъците в собствения си килер. Беше се задушил от дима, но бе успял да покрие главата си с огнеустойчивото одеяло от комплекта за екстрени ситуации. Лицето му бе практически запазено, със само повърхностни изгаряния, но от шията надолу бе буквално овъглен.
След като пожарникарите прибраха тялото му в зелен пластмасов чувал, Хектор се извърна и тръгна към рейнджроувъра. Последваха полицейските коли до управлението в Уинчестър, за да дадат писмени показания.
Двамата затворници бяха уведомени за правата им, обвинени и заключени в отделни килии в предварителния арест. После Хектор, Пади, Настя и Пол Стоу бяха отведени в отделни стаи, за да дадат показанията си.
Беше много изморително, но те бяха отрепетирали какво да кажат и всичко мина гладко.
Хектор дори съобщи официално разкритието за предишно платено убийство на някой си Чарлс Бийн, живущ на Полсън Стрийт 16. Детективът сержант, който снемаше показанията на Хектор, се извини и отиде на компютъра си в своя офис. Върна се след около десетина минути. Когато седна отново срещу Хектор, лицето му бе мрачно.
— Потвърди се в централния ни архив. Има такова име и такъв адрес. Неразкрито убийство от 5 март преди две години.
Настя пък предаде сгъваемия нож, който бе уловила във въздуха, и обясни как обвиняемият я е нападнал с него и тя е трябвало да се отбранява, за да го обезоръжи. Полицаят, който снемаше показанията й, я изгледа видимо впечатлен.
— И вие му счупихте китката с един удар с крак?
— Внимавах да не използвам прекомерна сила — обясни Настя.
— Исках да кажа, че вие сте толкова малка, а той е толкова едър!
Малко са мъжете, които можеха да устоят на дребната рускиня, когато тя замигаше с клепачи и започнеше да се държи като невинно дете.
***
Беше два часът след полунощ, когато най-сетне си тръгнаха от полицейското управление на Уинчестър. Никой от тях не бе ял или спал в продължение на поне денонощие, но всички продължаваха да се намират под въздействието на излишък от адреналин. Хектор спря на първия „Макдоналдс“ по пътя им и донесе голяма хартиена торба, пълна с двойни чийзбургери и пластмасови чаши кафе. Това съживи разговора им по пътя до номер 11, по време на който те се опитаха да разберат смисъла на двете атаки срещу Хектор и семейството му и ролята, която странният маскиран калифорнийски водач на банда бе играл и в двата опита за убийство.
— Явно той е следващият по старшинство в командната верига. Двамата с мотоциклета, които убиха Хейзъл, а и тези, които прибрахме току-що, са обикновени изпълнители. Те нямат никаква представа защо правят каквото правят. Не знаят кой издава заповедите. Само ги изпълняват сляпо. Но това само по себе си е многозначително — заключи Хектор.