— Онова, което ще се случи в следващия момент, е, че ти ще съставиш списък на всичко необходимо, от което ти и Катрин може да имате нужда през следващите шест месеца. Не изпускай предвид, че антибиотиците не са толкова леснодостъпни в Емирствата, така че ако ти трябва рецепта за каквото и да е било, ето ти визитката на моя личен лекар — и той й я подаде, като добави: — Поръчай всичко нужно, за което се сетиш, и имай готовност за тръгване не по-късно от три дни, броено от днес. — Помисли и попита: — Имаш ли валиден паспорт?
— О, да, сър. Миналия Великден с няколко момичета от болницата ходихме до Париж и се наложи да си извадя паспорт.
— Чудесно. Не забравяй да го вземеш. — Той вече знаеше, че двете младши детегледачки също имат документи за пътуване. Хейзъл се бе погрижила да провери това, преди да ги наеме на работа.
Плъзна по масата кредитната си карта, Нерен Хародс“ към Бони.
— Плащай за всичко с това. И искай доставка тук. — Тя се забърза към вратата и той извика след нея: — Реших да преместим Катрин в моята стая до заминаването ни за Абу Зара.
— О, боже! — погледна го объркано Бони: — А кой ще й дава бутилката и ще й сменя памперса?
— Аз — увери я Хектор.
— Мога да се преместя и аз при вас, за да бъда в помощ. Нямам нищо против — предложи тя.
— Благодаря, сестра Бони. Сигурен съм обаче, че ние двамата ще се справим самички.
Хектор бе имал опасения, че самовъзложената му задача на нощна детегледачка ще се окаже по-обременителна, но вместо да бъде бреме, тя по-скоро му доставяше удоволствие. Нагласи лампата си за четене на нощната масичка така, че да хвърля мека светлина върху лицето на Катрин в скута му. Докато тя сучеше от бутилката, той се наслаждаваше на миризмата и усещането на малкото й телце. Разгледа личицето й за прилики с Хейзъл и се убеди, че ги намира във формата на устата и линията на малката й брадичка. Това по някакъв начин притъпи чувството му за загуба и самота.
***
Опознай врага си. Изучавай го дълго и старателно, а после го удари мълниеносно като кралска кобра — това беше принципът, към който се придържаше Хектор Крос.
Преди изгрев на следващата сутрин той стана и взе душ. Облече халата си, позвъни долу в детското и повика сестра Бони.
Когато тя се появи, той й подаде Катрин и й съобщи:
— Организирал съм госпожа О’Куин да прекара деня с теб и Катрин. — Настя бе приела ролята на бебешки телохранител с доволна усмивка. Поверил Катрин на тези две жени, Хектор можеше да престане да се безпокои за нея. — Ще изляза за известно време, но господин О‘Куин ще бъде тук и ще има грижата в мое отсъствие всичко да остане под контрол. Няма да има за какво да се безпокоите.
Все така по халат, той слезе в кабинета си. Срещу бюрото му имаше голяма мраморна камина с фриз от пет декоративни лъвски глави точно под горния перваз. Натисна средната глава и когато чу приглушеното изщракване на скрития механизъм, завъртя главата по посока на часовниковата стрелка. Разнесе се ново изщракване, след което книжната етажерка от едната страна на камината тихо и плавно се завъртя и зад нея се показа тясна стоманена врата. Въведе паролата си в клавиатурата на електронната ключалка. Вратата се отвори и той пристъпи в малката стая от другата й страна. Отсрещната стена бе скрита от пода до тавана зад редици рафтове. По тях бяха грижливо подредени кашони, съдържанието на всеки от които бе надписано върху етикет отстрани. Повечето кашони съдържаха различни нападателни оръжия или други деликатни неща — от ножове и гумени полицейски палки до любимия му автоматичен пистолет „Берета“, 9-милиметров, с двеста куршума. Притежаването на почти всичко тук беше забранено съгласно английските закони. Имаше дори кашон с надпис „Паспорти“, в който се съхраняваха над трийсет чуждестранни паспорта с неговата снимка, но с различни имена, подредени по азбучен ред, като се започне с Авраам и се завърши с Яков. Посегна към най-горния рафт и свали от него кашон с надпис „Арабски костюм“.
Другите кашони остави недокоснати. Затвори и заключи вратата, след което активира механизма за завъртане на етажерката. Отнесе кашона в дневната си. Съблече се по бельо и прекара следващите няколко минути в гримиране, имащо за цел да направи и без това мургавия му тен достоен за жител на Близкия изток. Брадата му вече бе набола до черна четина и това подсилваше търсеното от него правдоподобие.
Облече дългия бял диш-даш и завърза кафията върху главата си така, че свободната част на кърпата да покрие плещите му. Смени платинения си „Ролекс“ с прост стоманен „Сейко“, обу чифт отворени кожени сандали, сложи тъмни авиаторски очила на носа си и се разгледа внимателно в огледалото.