Хектор и гостите му вечеряха в дома му и едва след като хапнаха, се преоблякоха в дрехи за пътуване. Хектор се върна в тайната стая зад книжната етажерка в кабинета си. Първо взе 9-милиметровия автоматичен пистолет с два резервни пълнителя и допълнително сто патрона за него. Пъхна пистолета в позволяващия бързо изваждане кобур за под мишница. Потупа го с ръка и се усмихна. Усещането бе приятно и успокояващо. След това свали кашона с надпис „Паспорти“ и от него избра три за Саудитска Арабия, Ирак и Абу Зара. Затвори и заключи тайната стая, и слезе долу, където шофьорът в ролса го чакаше със запален двигател, готов за тръгване.
Двамата с Настя влязоха в кратък спор кой да носи Катрин по време на краткото пътуване до летището. Настя надделя след ехидното подмятане, че английските джентълмени никога не дундуркат бебета. Така че седна отпред до шофьора с бебето в скута си и запя тихичко руска приспивна песен. Катрин не издаде и звук през цялото пътуване. Бони и другите детегледачки следваха ролса в отделна кола.
Конвоят излезе на пистата и паркира под крилото на боинга, модел „Бизнес джет“. На борда ги чакаше натурализирана индийка, служител на паспортен контрол, която свърши работата си за минути и скоро след това самолетът вече рулираше по пистата. Веднага щом излетяха, Катрин бе сложена да спи в легълцето й от Настя, зорко наблюдавана от всички останали жени на борда.
Когато Настя се върна в салона, за да се присъедини към мъжете за по едно питие преди лягане, тя се сви като котка на седалката до Пади и изкусително го изгледа.
— Нали знаеш колко мразя да вися по опашки на летища, съпруже мой, когото боготворя? — прошепна тя в ухото му. — Така че ако наистина ме обичаш, ще ми купиш ли една от онези детски куклички? А ако няма да го направиш, тогава отведи ме в спалнята и ми докажи любовта си по друг начин.
След малко повече от седем часа те кацнаха в Абу Зара, където служител на летището ги посрещна на пистата със светещи указателни палки в ръце и ги насочи към хангара за самолети на кралските особи. Паркираха редом с новия „747– 8“ на емира. По-семплите боинги, принадлежащи на съпругите му, бяха подредени зад него. „Банок Ойл“ и всички, имащи нещо общо с компанията, се радваха на привилегировано отношение в Абу Зара.
Малка група посрещачи от „Кросбоу Секюрити“ ги чакаше в основата на стълбата за слизане. Тя бе предвождана от Дейв Имбис и Тарик Хакам в новите бежови униформи, сътворени от Настя. Тарик не можеше да скрие радостта си, докато наблюдаваше Хектор да слиза по стъпалата.
Преди много време, когато Хектор бе все още майор в британските специални въздушнодесантни служби, бяха назначили Тарик Хакам към поделението му в Ирак като преводач и местен гид. Двамата си бяха допаднали още от първия ден, когато се натъкнаха на засада и трябваше да се измъкнат с бой. По-късно той пак се бе оказал до Хектор в ужасния ден с крайпътната бомба. Хектор бе открил огън по тримата арабски бунтовници, заложили бомбата, които се готвеха да задействат взривното устройство, а Тарик се бе присъединил към стрелбата и бе убил един от тях. Когато Хектор подаде оставката си пред СВДС, Тарик му бе казал:
— Ти си моят баща. Където и да отидеш, аз съм с теб.
Сега се изпъна пред Хектор и се поклони ниско с ръце на гърдите.
— Нека Аллах те обича и защити от всички опасности, татко — тихо промълви той на арабски.
В нарушение на всякакъв протокол Хектор го прегърна силно и с малко задавен глас му каза на английски:
— Тарик, стари мошенико… Господи, колко ми липсваше!
Тъй като бе чувал обръщението „стари мошенико“ толкова много пъти от устата на Хектор, Тарик знаеше, че това е една от най-висшите похвали в английския език. Лицето му се озари от удоволствие и той отвърна на прегръдката на Хектор, после отстъпи крачка назад, за да позволи и на останалите членове на групата да го поздравят с добре дошъл. Хектор познаваше добре всички. Беше отвел някои от тях дълбоко в територията на Пунтленд, за да освободят дъщерята на Хейзъл, а каленото в битки другарство остава за цял живот.
Сега Дейв Имбис бе втори след Пади О’Куин в командната йерархия на „Кросбоу Секюрити“. Дейв създаваше илюзията за младост и неопитност, но имаше зад гърба си два мандата като американски морски пехотинец и цяла редичка лентички с ордени на гърдите си, които доказваха способностите му. Хектор, който умееше да открива хората с манталитет на победители сред подчинените си, го бе забелязал още в началото на „Кросбоу". Дейв бе проницателен и корав. Онова, което за някои изглеждаше като тлъстинки на кутре, в действителност бе як мускул. Дейв бе виждал хора да умират и лично бе изпращал немалко от тях по онзи еднопосочен път. Двамата с Хектор си дължаха взаимно поне по няколко от деветте си котешки живота. Стиснаха си ръцете и Хектор попита: