— Колко е безопасно жилището, Дейв?
— Желязно е, шефе.
— Не ме убеждавай, покажи ми го.
В хъмвито с камуфлажен пясъчен цвят на Дейв се намериха места за всички и той потегли направо от летището към откритата пустиня, следван от двата камиона с багажа. Шосето бе четирилентово, право и огледално гладко. Както и призрачният град, чийто размазан силует трептеше пред тях в маранята, то бе построено с парите от петрола под пустинята — петрол, благодарение на който бе натрупала състоянието си и бе изградила репутацията си Хейзъл Банок, докато бе стояла на кормилото на „Банок Ойл“.
Дейв караше бързо през крайбрежието на Залива. Плажът бе бял като избеляла под слънцето кост, а водата преливаше в нюанси на синьото и зеленото, все по-тъмни с отдалечаването от брега. Небето над тях бе безоблачно и толкова синьо, че даже беше болезнено за очите.
Колкото повече приближаваха към Абу Зара Сити, толкова по-високо се издигаха сградите — истински кули от кремав бетон и стъкло. Дейв Имбис посочи една, която бе подчертано отделена от останалите.
— Ето там! „Сийскейп Маншънс“, новият приказен замък на Катрин — каза той на Хектор и отби от магистралата при първа възможност.
— Спри и паркирай за минутка, ако обичаш, Дейв — нареди му Хектор. В подноса под предното стъкло имаше бинокъл: — Може ли да го взема?
— Заповядай, Хек.
В мига, в който хъмвито спря, Хектор слезе от джипа, подпря лакти на капака и фокусира бинокъла върху небостъргача. Огледа външната част на строителната конструкция, после разгледа района около нея. Основната сграда бе заобиколена от пищни градини с идеално окосени морави, фонтани, горички от финикови палми и други екзотични растения. Периметърът се охраняваше от двойна палисада с бодлива тел. Зад тези градини имаше спомагателен комплекс от помощни сгради и помещения за прислугата, дискретно отделени и охранявани.
— Оттук изглежда добре — призна Хектор.
Качи се пак в хъмвито и продължиха към основния портал на „Сийскейп Маншънс“. Пазачите на бариерата бяха любезни, но безкомпромисни. Те внимателно прегледаха дори бебешкия паспорт на Катрин. След като ги пуснаха да преминат, Дейв спря в средата на градината и всички извиха шии нагоре към високата сграда. Дейв посочи на Хектор дискретните стоманени плочи, които неговите работници вече бяха поставили върху прозорците на последния етаж. Те бяха конструирани така, че да отклонят евентуални ракетни снаряди или други експлозивни устройства, изстреляни от околния терен или плажа долу. Хектор бе предупредил Дейв за заплахата от запалителни гранати, каквито Звяра бе използвал в атаката над „Брандън Хол“, и бяха взети мерки да не се повтори случилото се там.
На входа на подземния гараж имаше нова охрана. Охранителят провери регистрационните табели на хъмвито, които вече му бяха съобщени от портала с бариерата. От подземието тръгваше асансьор, обслужваш, специално последния етаж. Когато Хектор излезе от кабината във фоайето на апартамента, веднага си обясни поискания от принц Мохамед нечуто висок наем и осъзна, че той не е прекомерно раздут заради нечии приумици.
В редица с лице към асансьора бяха подредени десетина прислужници с бели роби и алени фесове с клатещи се черни пискюли. Те посрещнаха Хектор с поклон, след което мълчаливо изчезнаха в дълбините на необятния апартамент.
— Знам какво се готвиш да ме попиташ, шефе — изпревари го Дейв Имбис. — Всички до един са старателно проучени и индивидуално одобрени. Лично гарантирам за всеки от тях.
Интериорът на апартамента бе проектиран от известно италианско студио. Имаше дванайсет спални, две трапезарии, всяка със собствена кухня, три дневни, разточително обзаведена спортна зала, две стаи за игри и киносалон. В допълнение, обясни Дейв Имбис, имаше спални помещения за до двайсет и пет души прислуга, разположени в отделно крило с охраняван вход.
Катрин разполагаше със собствена детска стая и дежурна детегледачка в пряко съседство от двете й страни, готова да й угоди с всичко при всяко нейно изплакване. На покрива имаше хеликоптерна площадка, плувен басейн, слънчева градина и площадка за развлечения с бар и барбекю. Гледката през залива бе към деловия център на Абу Зара Сити. В другата посока се простираха откритите води на Залива, като синевата бе изпъстрена с белите триъгълници на разпръснатите като цъфнали маргаритки платна на платноходките доу.