— Ако ще се правим на прасета, тази кочина горе-долу става — обобщи Хектор и свика незабавен военен съвет в киносалона.
***
Хектор изложи плана си за действие пред Пади и Настя, Дейв Имбис и Тарик. Уведомени бяха само пряко замесените и не присъстваха дори останалите старши и доверени оперативни служители на „Кросбоу“.
Първата фаза на операцията предвиждаше Хектор и Тарик, преоблечени като поклонници, да отлетят за Мека с един от многото пътнически полети. Тарик вече бе направил резервации, представяйки се като човек без връзка с „Банок Ойл“. Беше платил със саудитски риали, за да не оставя проследима следа от плащане с кредитна карта. Двамата щяха да летят директно от Дубай за Джеда, където щяха да вземат автобус, за да стигнат до свещения град. Наближаваше ислямският месец Дуал-Хиджа — пикът на поклоненията. През този период Мека щеше да бъде претъпкана със стотици хиляди богомолци. Хектор и Тарик просто щяха да бъдат погълнати от тълпата и щяха да бъдат невидими, без да се крият.
Тарик бе предприел предпазната мярка да резервира престой в един от най-евтините кервансараи на града, където за под двайсет долара на нощ те щяха да споделят общежитие с другите поклонници. Звяра никога нямаше да заподозре, че Хектор Крос ще се завре в подобна миша дупка.
Този план оставяше на Хектор малко под три седмици, за да се подготви, преди да предприемат пътуването от Абу Зара до Мека. Той знаеше, че арабският му е малко дървен и не би могъл да убеди опитен разпитващ. Тенът на лицето и ръцете му бе избледнял, а използването на грим не можеше да издържи при близък оглед.
По-важното обаче бе, че физическото му състояние не бе на нужното ниво, и той сам съзнаваше, че не е във форма за битка. Беше жизненоважно да се стегне.
Дейв Имбис и Тарик бяха предвидили необходимостта тези недостатъци да бъдат отстранени.
Хектор прекара една нощ в замайващия лукс на „Сийскейп Маншънс”. На следващата сутрин целуна Катрин, за да се сбогува с нея, след което двамата с Тарик отпътуваха, за да се присъединят към строителната бригада на саудитски предприемач, чиято компания издигаше поредния небостъргач по крайбрежието на Абу Зара.
Правителството на Абу Зара гледаше с неодобрение на създаването на синдикати в кралството. Емирът искаше да диктува условията и да не зависи от мнението на поданиците си. Следвайки този знак свише, бригадирите на „Кидаш Констракшън“ не бяха особено загрижени за правата на работниците — било то човешки или каквито и да било други.
Условията на живот бяха примитивни. Работата бе брутално изнурителна: шестнайсет до осемнайсет часа на ден в седемдневна седмица под изпепеляващото слънце, прекарани в носене на чували с цимент и натрошени камъни на стотици метри нагоре по стръмно скеле, или работа с мотика и лопата в дълбоките основи, докато мускулите започнеха да изнемогват. Лицето и ръцете на Хектор добиха тъмен бронзов загар. Другите в бригадата бяха истински отрепки. В маниерите им нямаше и намек за изтънченост. Езикът им бе цветист и жаргонен. Не след дълго Хектор си възвърна забравената гладкост в речта. Той издържа стоически десет дни на работната площадка на „Кидаш“, преди двамата с Тарик да се прехвърлят на сто и петдесет километра на юг в пустинята, където се намираше основната петролна инсталация на „Банок Ойл“. Тук прекарваха по три-четири часа дневно на стрелковия полигон, шлифовайки уменията си с пистолет и пушка.
Благодарение на контактите си с американски военни и на гениалните си способности, когато се отнасяше за закупуване на оръжие, Дейв Имбис бе успял да се сдобие с полуавтоматична снайперска система М110 SASS. Хектор бе упражнил директорския си авторитет, за да изпрати самолета на „Банок Ойл“ да докара оръжието от главната база на американската морска пехота в Афганистан. След няколко часа тренировки Хектор нареди редица от шест жълти топки за тенис върху пясъчна дюна. Съображенията му бяха, че топката за тенис представлява по-малка цел от човешки мозък. От разстояние триста и петдесет метра той можа да пръсне на парчета всяка топка със само шест последователни бързи изстрела.
Оръжието, включително феноменално точната му оптика, тежеше само десетина килограма. Ако бъдеше разглобено на съставните си части, то можеше да бъде скрито и пренесено от двама мъже. Точно през шосето, от другата страна на джамията, в която проповядваше Аазим Муктар, се намираше малък обществен парк с площ около десетина декара. Тарик бе открил идеалното място в градината на парка, откъдето можеше да се проследи моллата по време на всекидневния му път от дома до джамията и обратно. Тарик бе измерил с крачки разстоянието и то се бе оказало двеста и десет метра. Дори при движеща се цел, това за Хектор означаваше безпогрешен изстрел в главата.