— Трябва да слезем за молитва — каза той и в гласа ivty имаше нетърпение, което не можеше да скрие. Хектор също се изправи и двамата се вляха в потока хора, устремен надолу към джамията. Оставиха сандалите си в двора пред главния вход на масджида и отидоха за измиване заедно с останалите богомолци. След това, боси и ритуално изчистени, влязоха с тълпата в масджида и се отпуснаха един до друг на колене върху вълнения килим за молитви с лице в посока към Кааба.
Възцари се осезаемо усещане за очакване, което бе обхванало всички богомолци. Сякаш всеки присъстващ бе затаил дъх. Когато молла Аазим Муктар Типоо Тип влезе в масджида, Хектор изпусна сдържания дъх и се отпусна заедно с останалите.
Тарик не бе преувеличил. Хектор нямаше никакви съмнения — той знаеше с категорична увереност, че това е Аазим Муктар. Мъжът имаше присъствие, което като че ли резонираше с голямата зала на джамията. Той буквално излъчваше някаква вътрешна сила. Хектор не бе сигурен дали това е зла, или добра сила, но тя беше могъща.
Външният му вид бе какъвто му го бяха описали: висок, слаб, симпатичен, със силни, почти свирепи черти. Този човек можеше да бъде убиец, прецени Хектор, но от друга страна, имаше прекалено много други неща, способни да поставят това допускане под съмнение. Устата му бе благородна, но не мека. Погледът му бе търсещ и прям, но не жесток. Хектор осъзна почти веднага, че този мъж представлява загадка.
Аазим Муктар се възкачи на минбара, амвона над събраните богомолци. Движеше се с грациозност, която издаваше, че тялото под робата е гъвкаво като тяло на красив хищник. Когато призова присъстващите към молитва, гласът му се отрази от всеки ъгъл на огромната зала и отекна от купола над тях. Хектор го съзерцаваше в захлас, докато той ги водеше през многобройните ритуални просвания и вричания. Улови се, че изпитва неувереност. В един момент усещаше, че това е човекът, когото трябва да убие, в следващия го връхлитаха съмнения и подкопаваха решимостта му. Вълните на дълбоко благоговение, излъчвани от заобикалящите го богомолци, влияеха на преценката му и го люлееха като тръстика на вятъра.
Знаеше, че е невъзможно, но някак му се искаше да се изправи пред този човек очи в очи, да може да отлепи слоевете, скриващи истинската му самоличност, да докосне сърцевината му и да установи със сигурност светец ли е, или демон. Почувства, че не би било достойно и за двамата, ако го застреля отдалече и от засада. Искаше доказателство, че е достоен за него враг или че е фин и честен човек, заслужаващ уважението му.
Официалните молитви свършиха. Богомолците се изправиха след последното просване и останаха коленичили. Вълна на очакване премина през плътните им редици и всяко отделно лице бе обърнато нагоре към внушителната фигура в минбара над тях.
Аазим Муктар седна с лице към хората. Повдигна дясната си ръка и започна да говори. Призоваващият звучен тембър на гласа му приковаваше вниманието на всички, дори на скептично настроения Хектор Крос.
— Избрал съм да ви говоря за закона Ал Кисас, закона за отмъщението, както е формулиран най-първо в Тората, в Изход 21:23–25, а впоследствие е одобрен от пророк Мохамед в сура 5 на Корана… Ал Кисас е правото на потърпевшата страна да поиска живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак, изгаряне за изгаряне, рана за рана, натъртване за натъртване.
Хектор почувства по гърба му да преминава полъха на леденостуден вятър. Избраната от Аазим тема беше прекалено близка до собствените му намерения, за да бъде това съвършено случайно. Седеше доста назад в препълнената зала и не виждаше по най-добрия начин лицето на моллата. Затова не можеше да разчете нито изражението му, нито блясъка в очите му.
— Ние знаем, че сура 5 от Корана е получена от пророка пряко свише. Знаем, че в Хадит са запазени описания как Мохамед е прилагал този аспект на шериата. Веднъж лелята на Анас, един от неговите другари, счупила зъб на слугинята и семейството й поискало компенсация, Анас отишъл при пророка и го помолил да се намеси. „Любими господарю — извикал той, — нали не трябва и тя да загуби зъб?“, но Мохамед отговорил: „Такъв е законът на Аллах“.
— Иншалла! — извикаха в хор слушателите.
— Дали обаче волята на Аллах и неговия пророк позволява да прикриваме жаждата си за отмъщение под плаща на свещен закон? — безжалостно се осведоми Аазим Муктар. — Затова ли Аллах, Всевиждащия и Всемогъщия, ни предлага втори избор? Това е кръвнината, или Ал Кисас. Потърпевшата страна може да приеме заплащане в брой или в натура, за да забрави за вината на извършителя. Не е нужно да се пролива кръв. За смъртта няма да бъде заплатено със смърт и гневът на Аллах ще бъде умилостивен.