— Машалла! — възликуваха събраните.
— Но дали алчността е по-благородна от отмъстителността? Има някои, които не са съгласни, че е така. И ето че Аллах ни предлага трети избор. Този избор е прошката.
— Аллах акбар! Бог е най-велик! — извикаха всички към небето.
— От друга страна, ако простим на убиеца, дали е справедливо той да си отиде, може би за да убие пак? Какво благородство на съзнанието се изисква от някого, за да позволи на убиеца на любимата му съпруга да оцелее?
— Не! Той трябва да умре! — извикаха всички гневно. Аазим Муктар ловко манипулираше всички в Сократовия оборващ стил, опровергавайки даден довод чрез доказване на грешката на извода, до който се стига, ако той бъде приет. Хектор наистина се възхищаваше на ловкостта му.
— Най-сетне, ако убиецът бъде убит, значи ли това, че брат му има правото да отмъсти за него? Ще се върне ли той, за да убие сина на убитата жена. Няма ли това да запрати човечеството в порочния кръг на смърт, пораждаща нова смърт?
Събралите се започнаха да обсъждат шепнешком помежду си казуса, разколебани и неуверени. Аазим Муктар ги остави да се поборят със съвестта си, преди да се съжали над тях.
— Не е ли възможно всяка нова епоха да открива собствения си морал? Може би онова, което е било справедливо и оправдано преди хилядолетие и половина, вече не е валидно. — Той вдигна две ръце и продължи с по-ведър тон: — Казано е не само в Светия Коран, но и в еврейската Тора, както и в християнската Библия, че когато наближи краят на света, какъвто го знаем, Бог ще ни изпрати Спасителя. Коранът ни казва, че Той ще царува над нас девет години и това ще бъде време на мир, любов и справедливост, няма да има повече зло и жестокост, а злодеянията ще изчезнат от лицето на земята.
— Иншалла!
— И има много, които вярват, че това благословено време на прошка и справедливост вече е настанало и Спасителят е вече сред нас.
— Аллах акбар!
Аазим се изправи на крака и направи знак за благословия в посока на всички, след което слезе на мраморния под и се скри през вратата зад минбара.
Богомолците също се изправиха на крака и се отправиха към изходите. Колективното настроение беше приповдигнато. Хората бяха възбудени и видимо трогнати от чутото. Тълпата бе толкова гъста, че Хектор се остави да бъде носен от нея. Колкото повече се приближаваше до изхода, толкова по-притиснат се чувстваше той. Непосредствените му съседи бяха до един едри и високи, много от тях на ръст колкото самия него. Сякаш бяха подбирани по телосложение.
Огледа се за Тарик, но не го видя. Изглежда, плътният човешки поток го бе увлякъл в друга посока. Това не го обезпокои. Знаеше, че двамата ще се намерят в двора отвън. Само че в момента едва можеше да диша от притискащите го тела. Лицето на мъжа отдясно бе само на сантиметри от неговото, а устните му почти докосваха ухото му.
— Ефенди… — каза той тихо на арабски и Хектор се стресна от употребата на уважителната форма на обръщение. — Моля ви да не се безпокоите. Не сте в опасност и не искаме да ви причиним нищо лошо. Обаче аз настоявам да дойдете с нас, ако обичате. — Употребата на множествено число веднага изясни на Хектор ситуацията. Нямаше съмнение, че всички мъже в пряко съседство работеха в екип. Прецени на око, че са поне двайсетина. Беше техен пленник с такава сигурност, както ако му бяха сложили белезници и вериги на краката. Опита се да претегли какви са шансовете му. Можеше да се справи с двама, трима или дори десетима от тях, но в крайна сметка те щяха да надделеят. Дори ако успееше да се измъкне от групата, нямаше никаква представа накъде да търси изход в неизвестния му лабиринт на джамията. Беше невъоръжен и се намираше в непознат град на чужда страна. Срещу него щяха да се опълчат всички до един. Нямаше да стигне далече. Моментът не беше подходящ да търси спасение чрез бягство. Трябваше да изчака удобно за него стечение на обстоятелствата.
— Къде ме водите?
Въпросът безспорно бе глупав, но той го зададе, за да спечели време. Мислеше трескаво. Къде, по дяволите, е Тарик? Тарик бе най-добрият му шанс. Тарик бе изобретателен и смел. Най-важното — Тарик бе лоялен и предан.
— Молла Аазим Муктар Типоо Тип иска да знаете, че е изключително важно да го посетите като негов почетен гост. Той желае да говори с вас. Заповядано ни е да ви заведем в дома му.
— Мисля, че ме бъркате с някого! — протестира Хектор.
— Няма никаква грешка, ефенди. Знаем кой сте.
Хектор замълча, което беше последен безполезен опит за защита. Можеше само да се надява, че Тарик е осъзнал опасното положение, в което се намираха, и щеше да намери някакво решение. И тогава чу един от мъжете зад него тихо да предупреждава другарите си: