— Нека бъда чут от Аллах и неговия пророк, когато заявя, че това не е истина, сър. Не съм замесен по никакъв начин в убийството на съпругата ви.
— А нека аз ви кажа, сър, че думите играят по езика на онзи, който се вади хляба с тях.
— Има ли начин да ви уверя? — тихо попита Муктар. — Тъгувам за нея почти толкова, колкото и вие.
— Не мога да си представя какво би ме убедило в това — каза му Хектор. — Няма друг, освен вас, който да има мотив. Кредото да се отмъщава и убива в името на възмездието е дълбоко вкоренено във вашата религия, вашата култура и вашата психика.
— Това не е вярно, господин Крос. Съществува още и светлината на прошката, която ни води напред. Не се ли вслушахте в довода, който отправих лично към вас днес в джамията? Призовах ви да сложите край на порочния кръг от убийства без край.
— Чух какво казахте — отговори Хектор, — но не вярвам на нито дума от приказките ви.
— В такъв случай не ми оставяте избор.
— Какво означава това? Че ще убиете и мен ли?
— Не, сър. Не съм убил прекрасната ви съпруга, няма да убия и вас. Вие сте гост на дома ми. Намирате се под моя закрила. Ще ме изчакате ли още малко, господин Крос…
Хектор не отговори и Аазим Муктар стана и напусна стаята. Хектор скочи от стола си и бързо обходи помещението. Очите му се стрелкаха на всички страни в търсене на изход за бягство или поне на някакво оръжие, с което да се отбранява. Но не намери нищо, освен книги и свитъци, а когато надникна през прозореца, видя, че дворът все още е пълен с последователите на моллата. Намираше се в капан и беше напълно безпомощен.
След няколко минути Муктар се върна.
— Извинете ме, господин Крос, но трябваше да дам последни нареждания за извеждането ви от града. Може да не го знаете, но е сериозно престъпление в светите градове Мека и Медина да влизат лица, които не са приели исляма. Наказанието е обезглавяване. Имам кола и шофьор, които ви чакат пред портала на комплекса, за да ви отведат до летището на Джеда. Направил съм резервация за първа класа на полет на „Емирейтс“ от Джеда за Абу Зара, който излита тази нощ в 22:00 часа местно време. След като излетите, хората ви в „Кросбоу Секюрити“ ще бъдат предупредени за пристигането ви. Но трябва да напуснете Мека незабавно.
Хектор се вторачи в него изумен и невярващ. Нима щяха да го освободят? Не, имаше някаква измама, усещаше го. Опита се проникне зад открития поглед на моллата, зад откровеното му изражение.
— Моля ви, господин Крос. Въпросът е на живот и смърт. Трябва да напуснете веднага. Ще ви следвам в отделна кола. Ще имаме друга възможност да говорим пак във ВИП стаята на летището в Джеда, която съм резервирал.
Хектор леко наклони глава, симулирайки съгласие. Знаеше, че когато шофьорът го изведе в пустинята, там с нетърпение ще го чака наказателна рота от религиозни фанатици. Сигурно вече бяха изкопали гроба му.
Без значение какво е намислил този неискрен мръсник, шансовете ми са по-добри в пустинята, отколкото в ограниченото пространство тук, реши той.
— Много щедро от ваша страна… — започна той, но Аазим Муктар го прекъсна.
— Ето самолетния ви билет — подаде на Хектор плик с емблемата на „Емирейтс“. Хектор отвори плика и провери името в билета. Беше същото като фалшивото име в паспорта, с който бе пътувал дотук. Предателят Тарик, разбира се, бе предал тази информация.
Хектор вдигна поглед.
— Изглежда наред.
— Добре! Тръгвайте в такъв случай. Веднага! Ще се видим пак в Джеда.
Той задържа вратата отворена, а Хектор мина през нея и изтича надолу по стъпалата до двора. От улицата през портала веднага влезе черна лимузина „Мерцедес“ и закова пред Хектор. Брадат шофьор с черен тюрбан изскочи от мястото на шофьора и отвори задната врата. Веднага щом Хектор се намести на седалката, шофьорът затръшна вратата и се шмугна обратно зад волана. Редиците на поклонниците се разтвориха, пропуснаха мерцедеса и колата мина през тях, през вратата на комплекса и излезе обратно на улицата. Хектор погледна през задния прозорец. Аазим Муктар стоеше на верандата на бунгалото и наблюдаваше заминаването му.
Хектор прекара цялото пътуване до Джеда терзан от нерешителност. Беше много лесно да се пресегне, да хване в ключ врата на шофьора и да го счупи. После можеше да вземе мерцедеса и да се опита да се добере до границата с Абу Зара. Тя обаче се намираше на хиляда и седемстотин километра разстояние, а индикаторът за гориво на таблото на мерцедеса показваше по-малко от половин резервоар. Нямаше у себе си повече от няколко долара, а те в никакъв случай не стигаха за доливане. Шофьорът може и да носеше пари в брой, но Хектор се съмняваше в това. Човекът най-вероятно разполагаше с карта за зареждане или някаква тип дебитна карта. Без пари нямаше никакъв шанс. На всичко отгоре, след като бъдеше алармирана, саудитската полиция щеше да разпрати бюлетин за задържане до всеки контролен пункт по пътищата в кралството. Едва ли щеше да измине и стотина километра, преди да го заловят, камо ли хиляда и седемстотин. Заряза тази идея.