След това се замисли за Аазим Муктар Типоо Тип и сложи на везните вината срещу невинността му. Можеше ли да му има доверие? Когато го бе слушал да говори в джамията, бе останал почти убеден, че може. Но сега, след като го бяха освободили, Хектор бе почти сигурен, че става дума за някакъв номер. И със свито сърце очакваше поредния шок.
Между задните седалки на мерцедеса имаше телефон. Вдигна слушалката и я доближи до ухото си. Чу сигнала за набиране. Отвори плика с билета и откри телефонния номер на бюрото за чекиране на „Емирейтс“ на летището в Джеда. Набра го и на третото позвъняване му отговори женски глас. Съобщи на служителката данните от билета.
— Можете ли да потвърдите, че около резервацията ми няма проблеми, ако обичате?
— Момент така, сър. — Кратка пауза и гласът й отново се разнесе в слушалката: — Да, сър. Очакваме ви. Вие сте вече чекиран онлайн. Полетът ви засега остава по разписание. Излитането е в 22:00 часа.
Остави слушалката обратно на вилката. Всичко изглеждаше наред… може би прекалено наред. Онова, което в крайна сметка му помогна да реши, бе мисълта за Хейзъл. Беше длъжен пред паметта й да се изправи пред Аазим Муктар и да доведе нещата докрай, без значение какъв бе рискът. Стори му се, че чува гласа й: „Трябва да го направиш, мили. Трябва да го направиш или аз никога няма да намеря покой“.
Облегна се на седалката и остави шофьора да го откара до Джеда.
***
Пред входа за първа класа на терминала на „Емирейтс“ на летището в Джеда портиер в традиционна роба отвори вратата на мерцедеса и с подчертано уважение го придружи до резервираната на негово име частна стая. В мига, в който се озова сам, Хектор пробва вратата и установи, че тя не е заключена. Открехна я и погледна навън през пролуката. Не се виждаха пазачи. Усети, че е повече заинтригуван, отколкото изплашен. Затвори вратата и огледа луксозно мебелираната стая. Устата му бе изсъхнала от горчивия вкус на опасността.
Бих дал девствеността си за чаша свестен скоч, помисли си той, но в крепостта на исляма бе немислимо да получи законно алкохол. Изпи като заместител чаша „Перие“, наля си втора и я отнесе до един от диваните с кожена тапицерия. Отпусна се в меката му прегръдка и в този момент на вратата се почука.
— Влезте — извика той и Аазим Муктар се появи на прага.
Трябва да бе следвал отблизо мерцедеса на Хектор от Мека дотук. Онова, което изненада Хектор, бе забулената жена, следваща моллата. Тя тихо плачеше под воала си. Водеше за ръка момче с кафява кожа на възраст шест или седем години. Беше сладко хлапе с къдрави кичури и огромни тъмни очи. Смучеше палеца си и изглеждаше нещастно и объркано. Аазим Муктар направи знак на жената и тя бързо се завря в ъгъла на стаята и клекна на пода, притискайки момченцето към гърдите си. Хектор зърна за миг проблясването на очите й зад воала, когато тя го погледна, но после жената отново се разрида. Аазим Муктар остро я сгълча да мълчи, след което седна на креслото с лице срещу Хектор.
— Качването на самолета ще бъде обявено след четиридесет и пет минути — съобщи той на Хектор. — Това е времето, с което разполагам, за да ви убедя, че не съм виновен за убийството на съпругата ви. Но нека започна с това, че знам всички подробности за трагичното противопоставяне на вашето и моето семейство. И двете страни дадоха твърде много жертви. Мога да приема, че вие сте били действащ военен и че се е случвало да убивате при изпълнение на служебните ви задължения. Но за съжаление, случаят невинаги е бил такъв и много често сте вземали закона в ръцете си. — Той замълча и погледна Хектор в очите.
— Продължавайте! — безстрастно го подкани Хектор
— Приемам факта, че баща ми и повечето ми братя са били пирати и са действали в пряко нарушение на международните закони. Отвличали са търговски кораби в открито море и са задържали екипажите им с цел откуп. Още като много млад аз се дистанцирах от престъпленията, извършвани от моето семейство, и заминах за Англия, за да бъда колкото е възможно по-далече от тях. Никога не съм и помислял, че имам каквото и да е било право на ответен удар срещу вас или вашето семейство. Казах ви вече, че съм срещал жена ви и й се възхищавам. Бях напълно съкрушен, когато научих за смъртта й. Тя е в нарушение на всички закони на хората и на Бог. Аз обаче знаех, че след нейната смърт вие ще тръгнете след мен, за да отмъстите за греховете на моя клан.