— Слушам ви с цялото си внимание.
— Очаквах с тягостно чувство този ден на нашата среща и се подготвих за него.
— Сигурен съм, че е така — отвърна Хектор и този път изражението му бе мрачно.
— Но не по вашия начин, господин Крос, защото вашият начин е с огън и меч.
— А какъв е вашият начин, молла Типоо Тип?
— Моят начин е продиктуван от Аллах. Аз вярвам във взаимната прошка. Вярвам в Ал Кисас. Предлагам ви живот срещу живота. — Той стана от стола и отиде до сгушената в ъгъла жена с детето. Хвана момчето за ръчичката и го доведе пред Хектор. — Това е синът ми. На шест години е. Казва се Курум, което означава щастие.
— Красиво момче — отбеляза Хектор.
— Ваш е — каза на арабски Аазим Муктар и леко бутна детето напред.
Хектор скочи от мястото си смаян.
— Какво, за бога, ще правя с него?
— Вземете го в името на Аллах и го задръжте като заложник на добрата ми воля. Ако намерите неопровержимо доказателство, че аз съм убил жена ви, убийте го съгласно закона Ал Кисас и аз ще ви простя.
Жената изпищя и се хвърли към тях.
— Това е синът ми. Единственият ми син! Убийте мен, ако трябва, ефенди. Но не убивайте сина ми. — Тя разкъса воала и започна да дере с нокти лицето си, оставяйки дълбоки следи по бузите. Кръвта закапа от брадичката й. После изпълзя до краката на Хектор: — Убийте ме, но нека синът ми да живее… умолявам ви!
— Млъкни, жено! — опита се да я успокои мъжът й. Сложи ръка на рамото й и я издърпа назад. После се обърна с лице към Хектор. Бръкна под бялата си роба, извади кожен портфейл и му го подаде: — Това са документите, позволяващи ви да вземете Курум с вас — самолетният му билет за същия полет, паспортът му и свидетелството за осиновяване, в което е вписано името ви като опекун. Какво решавате, господин Крос?
Хектор продължаваше да стои изправен и напълно поразен. Това бе възможно най-последното нещо, което бе очаквал. Погледна надолу към детето. Поклати глава, неспособен да приеме случващото се. Посегна и докосна главичката на момченцето. Къдрите му бяха твърди и пружинираха под пръстите му. Курум не направи опит да се отдръпне. Вдигна глава и го погледна. Очите му бяха тъмни, а погледът не по детински мъдър. Детето тихо промълви:
— Баща ми казва, че трябва да дойда с вас, ефенди. Баща ми казва, че вече съм мъж и трябва да се държа като мъж. Такава е волята на Аллах.
Хектор все още бе неспособен да проговори. Гърлото му бе сухо, а пулсът биеше в слепоочията му като барабан. Наведе се, взе детето, вдигна го и го подпря на хълбока си. Курум не се съпротивляваше. Хектор извърна глава и погледна баща му.
Най-сетне можа да надникне в душата на този човек и онова, което видя там, беше добро. Разбра с абсолютна сигурност, че този човек не е Звяра, когото преследваше.
Хектор погледна отново детето, което държеше.
— Ти си мой заложник, Курум. — Майка му го чу и простена. Хектор не й обърна внимание и продължи да говори само на момчето: — Знаеш ли какво означава това, Курум? — Малчуганът поклати глава и Хектор продължи: — Означава, че си смел и добър, също както е смел и добър баща ти. — Той пусна Курум да стъпи на краката си, завъртя го с лице към баща му и майка му и лекичко го побутна към тях. — Върни се при майка си, Курум, и добре се грижи за нея, защото сега вече си мъж, също като баща ти.
Жената разтвори ръце и момчето се хвърли в обятията й. Тя се разплака и тръгна към вратата. Когато стигна до нея, спря, и погледна назад към Хектор, през сълзите и кръвта от раните по лицето й.
— Господарю… — поде тя, но гласът й изневери.
— Върви! — заповяда й Хектор. — Вземи сина си и вървете с волята на Аллах.
Тя излезе и затвори тихо вратата зад себе си. Хектор и Аазим Муктар останаха сами един срещу друг в стаята.
— Сигурен ли сте? — попита Аазим.
— Никога не съм бил по-сигурен за нещо друго в живота си.
— Няма думи, с които да изразя колко дълбоко съм ви благодарен — поклони се Аазим. — Вие ми направихте подарък, пред който въображението бледнее. Никога няма да мога да ви се отплатя.
— Платено ми е изцяло. Самият факт, че познавам човек с вашата святост, обогати живота ми.
— Продължавам да съм ви задължен. Животът на сина ми е несравним с нищо друго — искрено каза Аазим. — Научих, че сте видели човека, убил жена ви, и той е носел гангстерска татуировка.