— Тарик Хакам ви го е съобщил! — ядоса се отново Хектор. — Този човек е предател. Той предаде нашето приятелство. Един ден ще го убия!
— Не, господин Крос. Той не е ваш враг. — Хектор непреклонно поклати глава, но Аазим вдигна ръка, за да го спре. — Някой ден ще го разберете. Тарик Хакам ме помоли да ви предам съобщение. Да ви кажа ли какво е то?
— Щом настоявате…
— Той казва, че не е имало друг начин да ви убеди, че търсите врага си не където трябва. Каза, че двамата с вас е трябвало да се срещнем, за да се разберем.
— Няма никога да го приема обратно, независимо какво е казал. Просто е невъзможно отново да му имам доверие.
— Тарик знае това.
— И какво ще прави сега?
— Решил е да изостави пътя на воина. Отсега нататък ще следва пътя, който извежда в нозете на Аллах.
— Значи е открил Бог и е станал един от вашите поклонници, така ли? Радвам се за теб, стари мошенико.
— Стари мошенико? Уверяваше ме, че ще споменете това — усмихна се Аазим. — Но…
Прекъсна го съобщение по оповестителната система на летището:
— Последно повикване за всички пътници на полет ЕК 805 с „Емирейтс“ до Абу Зара. Пътниците трябва веднага да се придвижат до изход А26 за незабавно качване на борда на самолета.
— Времето ни изтича, господин Крос. Когато живях в Лондон, работех за човек, посветил живота си да помага за превъзпитаването на млади мюсюлмани, заловени в престъпна дейност по улиците на големите британски градове. Ще му се обадя да се свърже с вас. Може би той ще може да ви помогне да откриете убиеца с татуировка на Маалик. И може би по този начин ще можете със сигурност да идентифицирате скрития враг.
— Как ще го изпратите при мен, Аазим Типоо Тип? Та вие не знаете къде живея…
— След опожаряването на „Брандън Хол" вие се преместихте за постоянно на Конрад Роуд номер 11 в Белгрейвия. Основният ви имейл адрес е cross@crossbow.com, но имате, разбира се, и много други. Така ли е, господин Крос?
Хектор наклони глава в знак на иронично признание.
— Тарик ви е казал всичко за мен. Няма да се изненадам, ако знаете и кой номер обувки нося.
— Английски размер единайсет и половина — отговори напълно сериозно Аазим и този път Хектор гръмко се изсмя.
— Сбогом, Аазим Типоо Тип. Няма никога да ви забравя.
— Нито пък аз вас, господин Хектор Крос. Мога ли да ви стисна ръката…?
Хектор пое ръката му и двамата се погледнаха в очите.
— Нека Аллах бъде с вас, господин Хектор Крос.
— Молете се за мен, шейх Типоо Тип…
Хектор се извърна и без да поглежда назад, излезе през вратата на път за изход А26.
***
Макар да бе след полунощ, когато Хектор се върна в луксозния апартамент в „Сийскейп Маншънс“, той свика военен съвет в частния киносалон.
Събралият се екип го приветства ентусиазирано, но хората се огледаха за Тарик Хакам. Хектор не направи нищо, за да удовлетвори любопитството им, докато всички не седнаха на амфитеатрално разположените седалки с лице към него, на подиума.
— И къде е Тарик? — зададе общия въпрос Настя.
— Това е дълга история — уклончиво отговори Хектор.
— Хубаво, тогава ни я разкажи накратко — подкани го Настя.
— Все още е в Мека.
Никой не помръдна. Никой не проговори. Хектор се видя принуден да продължи. Разказа случилото се наистина накратко, като спести всички подробности и не направи никакъв коментар. Докато говореше, напрежението в стаята бавно се покачваше. Каза им всичко, с изключение на раздялата на летището в Джеда и предложението на Аазим да му даде заложник. Когато свърши, всички го гледаха в мрачно мълчание. Настя извади всички от магията на всеобщия ужас. Тя бе единствената в стаята, която не се страхуваше от Хектор Крос.
— Значи Тарик Хакам е бил предател през цялото време. Предал е теб и е предал всички нас. Защо в такъв случай не го уби, Хектор?
През цялото време на полета от Мека Хектор се бе подготвял за този разпит. Въпросите към него заваляха от всички страни и бяха задавани с неприкривано съмнение. Това продължи около половин час. Наложи се да преразкаже проповедта на Аазим Муктар в джамията и той я повтори почти дума по дума.
— И ти му повярва, така ли?
— Беше крайно убедителен. Но не бих казал, че му повярвах наистина, дълбоко в себе си. Не и тогава. Не преди да ми предложи шестгодишния си син за заложник. Тогава му повярвах. Той разкри душата си и ми даде сина си. И аз почувствах, че е на страната на ангелите. Разбрах, че не е организатор на убийството на Хейзъл.