— Ако ти е дал заложник, Хектор, къде в такъв случай е момчето сега?
— Приех го, след което го върнах на майка му,
— Ти луд ли си, Хектор Крос? — попита ехидно Настя.
— Според някои — усмихна се Хектор и продължи: — Но тогава Аазим Муктар Типоо Тип ми даде доказателство за невинността си.
— И какво означава това, глупчо?
— Макар да ме държеше в ръцете си, той ми позволи да си тръгна, да се кача на самолета и да се върна тук, в Абу Зара, без от главата ми да падне и косъм.
Пади О’Куин гръмко се изсмя и плесна жена си по коляното:
— Хектор е прав, скъпа! Какво по-убедително доказателство от това? Сега дори аз вярвам на Аазим Типоо Тип.
Напрежението в салона видимо спадна и хората си размениха засрамени кимвания и усмивки. Само Настя избута ръката на Пади от коляното си и за последен път се опита да провокира Хектор:
— Сигурна съм, че един истински англичанин със синя кръв като теб дори е стиснал ръката на моллата убиец, а освен това съм готова да се обзаложа, че няма и да опиташ да убиеш Тарик Хакам.
— Нищо не мога да скрия от теб, царевна. Да, стиснах ръката на Аазим Типоо Тип и не видях по нея кръв. А след това реших да позволя на Тарик Хакам да намери своя път към Бога — призна Хектор и се изправи. — И ще ви призная, че се чувствам по-добре, след като постъпих по този начин. Сега ми трябват няколко часа сън. Ще се срещнем пак тук след закуска, за да обсъдим къде се намираме.
— Веднага мога да ти съобщя, при това съвсем безплатно, къде се намираш, Хектор Крос. Намираш се отново на стартова позиция и имаш голям късмет, че си там. — Настя се опитваше да говори строго, но в очите й проблясваха сини искрици.
***
Хектор държеше Катрин в скута си, докато я хранеше от бутилката. Бебето сумтеше доволно и атакуваше биберона с наслаждение, без да обръща никакво внимание на заинтригуваната публика, седяща по седалките в киносалона.
— Единственият човек, когото познавам, който може да посее смут и смърт, и едновременно с това да храни бебе — отбеляза Пади О’Куин, а Настя го плесна по ръката.
— Ти нищо не разбираш от бебета. Гледай Хектор и си затваряй устата.
— Престанете, деца. Стига сте се дразнили и се успокойте. Чака ни работа — сгълча ги Хектор. — Снощи не възразих на Настя, когато тя заяви, че сме се върнали в началото. Само че това не е съвсем истина. Имаме почти невидима следа, която да проследим. Подсказа ми я Тарик Хакам. Отдавам му дължимото за това. Обсъждахме как Звяра е организирал засадата срещу Хейзъл и Тарик зададе простия въпрос: „Откъде са знаели?" — Хектор направи пауза, за да им даде възможност да осмислят въпроса. После го повтори:
— Откъде Звяра е знаел, че Хейзъл в онзи ден ще ходи в Лондон на преглед при своя гинеколог? — Слушателите му се размърдаха и кимнаха с глава, че разбират.
— Единствените, които знаеха от наша страна, бяхме Хейзъл и аз… както и Агата, нейната секретарка, която записа час за прегледа. Вчера се обадих на Агата и тя беше абсолютно сигурна, че не е казала на никого. При това много се разстрои, че дори намеквам подобно нещо. Работила е петнайсет години за Хейзъл и за мен е напълно надеждна.
— Знаел е и гинекологът на Хейзъл — напомни Настя.
— Да, права си. Доктор Донован също знаеше. Връщам се в Лондон днес следобед, за да разговарям с него, но нямам представа с какви думи ще намекна, че може да е нарушил поверителността на взаимоотношенията между лекар и пациент. Искам Пади и Настя да дойдат с мен… и, да, Дейв, виждам, че се тревожиш. Ти също ще ни придружиш. Има вероятност да ни потрябваш. — Дейв Имбис се усмихна с облекчение, а Хектор продължи: — Засега Катрин е в безопасност и за нея ще продължат да се грижат сестра Бони и нейният екип. — Той погледна часовника си: — Часът е 9:13. Има полет за „Хийтроу“ в 11:30. Ако си размърдате задниците, можем да го хванем.
***
Четиримата вечеряха в тесен кръг същата нощ на номер 11. Седнал начело на масата, Хектор вдигна чаша за наздравица:
— Току-що осъзнах, че са минали осем месеца, откакто Хейзъл ме напусна. Изглежда ми сякаш бе вчера. Все още влизам във всяка стая на тази къща и очаквам да я намеря там. Искам да ви помоля да се присъедините към мен в пожеланието ми да я пази Бог.
Когато Пади и Настя се качиха в стаята си, тя седна пред огледалото на тоалетната масичка в розовия си сатенен пеньоар и започна да сресва косата си. После премести поглед към отражението на Пади, който лежеше на леглото с вечерния вестник в ръка
— Знаеш ли от какво има нужда Хектор? — попита тя.
— Кажи ми — изсумтя той, прелиствайки страницата.