Агата бе вкарала на цифров носител цялата информация на Хейзъл от времето, когато бе започнала да работи за нея. Сега на бюрото стоеше голям външен диск, който съдържаше всичко… стотици гигабайти.
След като следата на убиеца бе изстинала в Мека, Хектор бе решил да се върне в началото на блестящата кариера на Хейзъл и да издири всички врагове, които тя си бе създала по пътя. Колкото и силно да я обичаше, Хектор нямаше никакви съмнения в способността на Хейзъл да си създава врагове. Тя си бе пробивала път с всички възможни средства и никога не бе избягвала схватка.
А ако прекараш живота си в раздрусването на планини, разпенването на океани и шибането на джунгли, няма начин да не извадиш на бял свят някои доста страховити създания. И Хектор тръгна на поход за такива като тях. Интересуваше го най-злият и най-отмъстителният — врагът, в сравнение с когото смъртоносната голяма бяла акула би изглеждала като безобидна малка чихуахуа.
В преглеждане на безброй документи загуби представа за времето и се изненада, когато два часа по-късно интеркомът му иззвъня. Беше Агата.
— Добро утро, господин Крос. Търси ви администраторката от кабинета на д-р Донован. Опитах се да я отрежа, но тя е много настоятелна. Ще приемете ли обаждането й?
— Благодаря, Агата, прехвърли ми я. — Реши, че е време да проведе сериозен разговор с Агата. Имаше спешна нужда от личен помощник и тя бе идеалният кандидат за тази работа. Хейзъл бе разчитала на нея през почти целия си живот. Може би сега Агата щеше да пожелае да прехвърли лоялността си към него. Допълнително предимство бе и фактът, че не съществуваше опасност от емоционално обвързване. Остави засега тази мисъл настрана и каза в слушалката:
— Крос на телефона.
— Извинявам се, че ви безпокоя, господин Крос. Обажда се Вики Вусамазулу. Изглежда е станало някакво объркване, макар да не си представям как. Забелязах още при първото ви посещение тук, че имате айфон S4, съвсем същия като моя…
— Да, така е… — отговори Хектор и после престорено изпъшка: — Ох, дявол да го вземе! Сега разбирам какво се е случило. Не можах да отворя телефона си. По някаква причина отказваше да приеме паролата ми. Стоях до бюрото ти тази сутрин, когато излезе от стаята. Исках да се обадя, но се наложи да отида до тоалетната. По пътя се сетих, че съм оставил телефона си в офиса ти. Върнах се, ти не беше в стаята, но видях айфона на бюрото ти. Реших, че е моят, и го взех. Извинявам се, Вики. Много глупаво от моя страна. Надявам се моят телефон да е у теб, нали така?
— Затова ви звъня, сър. Да, вашият телефон е у мен. Разбрах, че е вашият, защото от вътрешната страна на задния му капак е изписан вашият номер. Но на моя има много лична информация. Мога ли да мина през дома ви довечера, за да си разменим телефоните?
— Извини ме, Виктория, но до няколко минути се налага да изляза и няма да се върна до късно тази нощ. След като на телефона ти има толкова важни неща, няма да го оставя на никого от служителите ми… човек вече не може да има вяра никому в наши дни. Утре рано сутринта ще мина през офиса ти да направим размяната.
— Господи..! Просто не знам… Не е ли възможно да стане днес по някое време? За мен е адски неудобно така.
— Съжалявам, Виктория. Утре, преди десет сутринта, обещавам ти.
Хектор бе уверен, че тя е защитила файловете си с пароли и че дори на Дейв ще му трябва време да разбие защитата. Затова затвори, преди момичето да продължи да го умолява.
Малко след пет следобед Дейв Имбис му позвъни на интеркома.
— Съжалявам, шефе, но отне повече време, отколкото предполагах. Нашата малка госпожица Вусамазулу се оказа хитра като лисица. Беше заложила цял куп капани пред онзи, който опита да проникне в телефона й. Ала в крайна сметка извадих всичко.
— Чудесно. Кажи ми сега за какво става дума.
— Най-добре е да дойдеш и сам да видиш и чуеш. Ще трябва да използваме киносалона. Подготвил съм ти цял час видеоклипове. Само че преди да слезеш, пий едно-две хапчета за успокояване. Защото свят ще ти се завие, шефе.
— След пет минути съм при теб. Извикай също Пади и Настя за представлението.
Пади и Настя седяха в средата на втория ред, когато Хектор влезе в киносалона. Дейв конфигурираше електронното оборудване. Той вдигна поглед точно когато Хектор преметна крак през облегалките на първия ред и се отпусна на седалката до Настя.
— Съжалявам за разочарованието, приятели, но няма да има реклами. Затова преминавам направо по същество… — заяви им Дейв. — Първо, няколко подбрани разговора. Малко известен факт е, но повечето притежатели на айфони нямат представа, че нищо никога не изчезва окончателно, без значение колко пъти го трият. Ние винаги можем да го възстановим. Госпожица Вусамазулу е направила два опита да изтрие този конкретен разговор, но ето го на наше разположение… записът е направен в деня на последната консултация при д-р Алан Донован.