Дейв натисна бутон за възпроизвеждане на аудиоустройството. Първият звук бе единично позвъняване от мобилен телефон, последвано веднага от щракването на приет разговор. Кратка пауза, след което женски глас:
— Ало… Ти ли си, Алеутецо? — попита тя.
Отговорът последва веднага:
— Предупредих те, без имена, кучко.
Интонацията беше като в американски хип-хоп. Изказът бе арогантен. Жената ахна от грубостта, но това едва се чу. Гласът й след това беше покорен и звучеше извинително.
— Съжалявам, забравих…
— Тогава не забравяй да изтриеш този разговор, след като свършим. Сега ми кажи: дойде ли тя?
— Да, вече е тук. Но съпругът й излезе. Каза на доктора, че ще се върне за нея в един и половина.
— Добре! — каза мъжкият глас и по линията се възцари тишина.
Всички помълчаха известно време. След това Хектор наруши тишината:
— Алеутецо… това име ли използва наистина?
— Така прозвуча. Както и да е, това най-вероятно е гангстерски прякор… прозвище. Не е паспортното му име, ако ме разбираш.
— Я го пусни пак.
Дейв пусна записа повторно и всички напрегнато го изслушаха. Когато свърши, Пади се съгласи:
— Алеутецо, няма никакво съмнение. Е… поне най-сетне имаме подобие на име, за което да се заловим.
— Часът и датата съответстват. Тогава оставих Хейзъл в кабинета на Донован и излязох в града, където имах няколко задачи за свършване — потвърди Хектор и попита: — Какво друго има, Дейв?
— Следващият разговор е в девет и четиридесет и пет същата вечер — съобщи им Дейв. — Този път Алеутеца звъни на Виктория.
И пусна записа. Разнесоха се четири сигнала за позвъняване и вече познатият глас на момичето с характерната му интонация.
— Ало… Виктория се обажда.
— Ще мина да те взема след десет минути. Чакай ме долу, пред магазина за цигари. Ще карам синьо беемве под наем.
— Закъсня… каза ми седем.
— Хубаво… забрави. Ще си намеря друго маце за вечерта. Курви тук с лопата да ги ринеш.
— Не! Не исках да го кажа. Извинявай! Прости ми. Ще ти се реванширам… обещавам.
— Дано. Защото така съм го надървил, че ще избия прозорците по цялата улица, като го изпусна.
Виктория се изкиска:
— Толкова си забавен. Ела тук и разбий всички прозорци, момчето ми.
Хектор тихо вметна:
— По време на този интелектуален разговор Хейзъл вече лежеше в кома с куршум в главата и й оставаха около два часа живот.
Пади сведе поглед и размърда крака, а Настя взе ръката на Хектор, която лежеше отпусната между двама им. Стисна я силно, но не каза нищо.
Никой не намери утешителни думи, защото такива нямаше. Дейв се изкашля и наруши тишината.
— Има още четири разговора между двамата с подобно умопомрачително съдържание: уговорки да се срещнат, заплахи, хвалби за сексуални изпълнения и няколко упрека от момичето. Но след двайсет и седми април Алеутеца престава да се обажда. Това означава преди шест седмици.
— Или я е зарязал, или е напуснал страната преди шест седмици — предположи Хектор.
— Зарязал я е — уверено заяви Настя. — Мъже като Алеутеца не се задържат повече от няколко седмици. Тя се изпаряват веднага след като са се наситили — и тя многозначително повдигна вежда към Пади.
— Ако може без лични шеги — предупреди я Дейв. — Нека останем сериозни и съсредоточени. Това е краят на телефонните обаждания, но те ни дават добра храна за размисъл. — Той погледна Хектор. — Готов ли си за видеото, шефе?
— Давай.
Дейв намали осветлението и пусна първото свалено от телефона видео. През тонколоните веднага се разнесе какофония от фонов шум, повишени гласове на мъже, писклив женски смях, силна музика и тракане на бутилки и чаши. Изображението на екрана подскачаше объркващо, защото камерата снимаше от пода до тавана, над отрупана с бирени бутилки и полупразни чаши маса, с увеличени от вариото хорски крака и ходила. После образът се стабилизира. Действието очевидно се развиваше в долнопробен нощен клуб. Масите бяха разположени по периферията на малък дансинг. Над шумотевицата се разнесе разпознаваемият глас на Виктория:
— Дръжте се прилично, всички! Не забравяйте, че това е прослушване за „Х— фактор“.
Вариото изтегли, за да покаже на фокус група младежи, седнали край отрупана с напитки и препълнени пепелници маса. Някои се плезеха на камерата, други вдигаха чаши за наздравица, трети държаха навити на ръка джойнтове, увиснали наперено в ъглите на устата им, и издухваха облаци дим, а един навря пръст в устата си и имитира повръщане.