— Ако ти се струва, че е малко прекалено, Настя, по-добре напусни салона сега, преди да пусна последния клип — предупреди я Дейв.
Настя обаче поклати глава и се притисна в Пади, Като го стисна за ръката.
— Ще се доверя на този човек да ме защити — каза тя. — Длъжна съм да остана. Един ден може да се наложи аз да убия това гадно алеутско животно
— Но откъде знаем, че това е Алеутеца? — намеси се Хектор. — Хайде, Дейв, дай ни име.
— Твоето желание е заповед за мен, шефе. Ето и името му! — И той пусна последния видеоклип.
Началото отново се състоеше от бърза поредица размити, не на фокус кадри, показващи пода и тавана на нещо, което явно бе женска спалня с розови постелки на единично голямо легло с тоалетна масичка до него, отрупана с тоалетни принадлежности и флакони с парфюм. На стол до леглото бе подредена цяла менажерия от плюшени играчки. Изображението се стабилизира, сякаш камерата бе фиксирана към триножник. Вариото увеличи към леглото. Мъжът от нощния клуб лежеше по гръб на него. Беше чисто гол. Гледаше в обектива с все същото загадъчно изражение. Едната му ръка бе отметната зад главата му и татуировката на нея ясно се виждаше. С другата онанираше.
— Хайде — каза той на оператора. — Какво чакаш. Да не се изплаши от големия ми хуй, кучко?
Вики Вусамазулу се вмъкна диагонално в кадъра. И тя беше гола. Разклати блестящия си черен задник, докато отиваше към мъжа в леглото. Прехвърли един крак през него и го яхна.
Никой в киносалона не каза нищо доста дълго време. Виктория ставаше на два пъти от леглото, за да нагласи ъгъла и фокуса, сменяйки от панорамно изображение на близък план, след което притичваше обратно в леглото и отново ентусиазирано да се залавяше „за работа“.
— Не е ли странно? — не издържа в един момент Хектор.
— Кое да е странно? — попита Пади, без да откъсва очи от екрана.
— Не е ли странно колко досадно е да гледаш други хора да правят онова, което ти е толкова приятно да правиш сам?
Настя весело се засмя.
— Обичам те, Хектор Крос! Умееш да си толкова мъдър и забавен едновременно.
— Превърти напред, Дейв — настоя Хектор и Дейв сви примирено рамене.
— Добре, но ви предупреждавам, че ще пропуснете страхотни кадри.
Движенията на двойката на екрана се забързаха и станаха накъсани като в черно-бял филм с Чарли Чаплин от 30-те години. Звукът беше писклив, думите — неразбираеми.
Настя се разкиска, което разсмя останалите. Накрая Дейв Имбис овладя пристъпа си достатъчно, за да ги предупреди:
— Тихо сега! Наближава моментът, който всички очакваме…
Екшънът се върна в реално време и Алеутеца ясно каза:
— Стегни се, малка красавице! Ето я смъртоносната черна африканска змия!
— О, да, Алеутецо! Дай ми я цялата, мръсно алеутско копеле, дай мия!
— Ето! — самодоволно подчерта Дейв. — Искахте име и аз ви го дадох, неведнъж, а цели два пъти. Това наричам аз обслужване на ниво. — Той се пресегна и изключи видеото.
Хектор първи наруши настъпилата тишина.
— Това момиче не е получило образцово възпитание! — сериозно отбеляза той. — Обърнахте ли внимание, че накрая даже не каза „Благодаря“. — Той стана и отиде на подиума. Пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се обърна с лице към тях. — Отлична работа, Дейв. Ти никога не си ме разочаровал. В момента направи от Виктория Вусамазулу най-желаната жена в града. Тя обаче е единствената ни връзка с Алеутеца, така че няма да я изпускаме от поглед. — Той погледна към Настя. — Тази задача се пада на теб, опасявам се.
— Не мен? — изненада се тя. — Не забелязах Виктория да проявява каквито и да било лесбийски наклонности.
— Ти знаеш може би дори по-добре от мен колко по-предразположена към приятелски разговор е една жена, когато към нея се обърне друга жена, а не мъж, защото се опасява, че ще бъде сваляна. Искам двете с Вики да станете духовни сестри. Така ще можем да бъдем близко до Алеутеца.
— Добре — сви рамене Настя. — Какво искаш да направя?
Хектор се обърна към Дейв.
— Дай ми айфона на момичето, ако обичаш.
Дейв му подаде устройството и Хектор го включи, и набра номер.
— Звъня на номера на моя айфон — обясни той. Когато звукът за позвъняване прозвуча във високоговорителите, той направи знак на останалите да мълчат.
— Ало… Виктория се обажда.
— Тук е Хектор Крос, Вики. Все още ли държиш да си получиш мобилния телефон тази вечер, или можеш да изчакаш до утре? Защото мисля, че мога да организирам нещо.
— О, да, моля ви, господин Крос! — ентусиазирано възкликна тя. — Това би било прекрасно. Просто не знам какво да правя без него.