— Добре тогава. Секретарката ми си тръгва след малко. Ще й поръчам такси и ще я изпратя при теб. Тя ще ти го даде.
— Благодаря. Много, много ви благодаря, сър!
— Предполагам, че си у дома. Какъв е адресът ти?
— Да, в момента съм в апартамента ми в Ричмънд. Адресът е Гардънс Лейн номер 47, а пощенският ми код е TW9 LA5. Нека каже на шофьора, че това е на пресечката с Кю Гардънс Роуд. Намира се на около триста метра надолу по пътя от метростанция „Кю Гардънс“.
— Чудесно. Секретарката ми се казва Наташа Воронова. Тя е руска блондинка. Би трябвало да е при теб след тридесет-четиридесет минути. — Той затвори и даде телефона на Настя. — Тръгвай, царевна. Виктория те чака. Не бързай. Ще ти запазим вечерята. — Той помълча малко и после каза: — Знаеш ли какво…? Отбий се по пътя в магазин за алкохол. Купи за Вики бутилка хубаво вино. Кажи й, че е подарък от мен. Може да те покани да си я разделите. Предполагам, че след изчезването на Алеутеца е самотна. Сприятели се с нея, накарай я да сподели момичешките си тайни. Тя най-вероятно ще иска да се оплаче от Алеутеца и да те увери какъв мръсник е той. Ти пък можеш да се оплачеш от Пади и да я увериш, че и той е истински мръсник. Двете ще си прекарате страхотно.
— Идеята започва да ми допада — съгласи се Настя.
***
Настя се върна от гостуването си при Виктория с един час закъснение за вечерята. Тримата мъже я чакаха в дневната, пременени в униформи за официална вечеря. И тримата приключваха с вторите си уискита. Когато тя се появи на прага, всички станаха.
— Как мина, мила? — изпревари останалите Пади.
— Нека първо се кача и преоблека. Ще ми отнеме само минутка, а после ще сляза и ще ви разкажа цялата история.
Когато слезе при тях, те веднага се увериха, че чакането си е заслужавало. Беше си сложила диамантите и изглеждаше зашеметяващо. Като домакин, Хектор я хвана под ръка и я въведе в трапезарията. Първото ястие бе рибно филе, сервирано с гъби по провансалски, сотирани в шафранов сос.
Храната ги принуди да запазят уважително мълчание в продължение на няколко минути, след което Настя въздъхна доволно и попи устни със салфетка, преди да проговори:
— Виктория е едно много сладко дете. Харесвам я. Естествено, че е страшно наивна и си мисли само за мъже… като всяко здраво, нормално момиче на нейната възраст. Но не е изцяло покварена. Изпи две чаши вино и сега ме смята за най-добрата си приятелка. Самотна е, както позна Хектор. Нуждае се от някого, с когото да си говори. Накрая едва успях да се откъсна от нея. Мисли си, че Алеутеца ще се върне от Америка и ще се ожени за нея.
— Значи той е заминал за там. Връзва се с акцента и татуировката му. Тя знае ли, че е замесен в убийството на Хейзъл?
Настя твърдо отговори:
— Сигурна съм, че не знае. Разбира се, аз не можех да я притискам с въпроси във връзка с това, но понеже знаеше, че работя за Хектор, тя сама повдигна тази тема. Знаеше всичко за убийството на Хейзъл от телевизията и вестниците. Но не беше направила връзка с Алеутеца. Той й е казал, че е важна клечка в петролния бизнес в Калифорния. Помолил я да му уреди среща с Хейзъл. Уж искал да заинтригува „Банок Ойл“ и Хейзъл с някаква сделка, която подготвял лично. Накарал Виктория да му съобщи кога Хейзъл излиза от кабинета на д-р Донован онзи ден, за да може да я пресрещне, уж случайно. Нали ви казах, че е крайно наивна и възглупава. Но ми харесва:
— Предполагам, сега няма да отвлечем Вики и да я накараме да пропее? — подхвърли Пади. — Разочарован съм. Щеше да бъде толкова забавно.
Хектор се усмихна и отговори:
— Напълно съм убеден, че Настя е права. Момичето е балама. Не е особено умна и не знае нищо. Но има някаква вероятност Алеутеца да се върне за нова порция секс, който тя раздава така свободно. За момента това е единственото, с което тя е полезна както за него, така и за нас. Дали Вики има телефонния му номер или някакви други данни за връзка?
— Попитах я, но тя твърди, че никога не отговарял на позвъняванията й. Според нея единствената причина за това е, че той няма роуминг в Америка. Единствено знае, че й е обещал да се върне, след което щели да се задомят. Вярва му, че ще удържи на думата си.
— Поддържай контакт с нея, Настя, моля те. Това може наистина да се случи.
— А ние какво ще правим дотогава, шефе? — попита Дейв Имбис. — В нова задънена улица ли попаднахме, или…?
Всички се вторачиха в него, но Хектор не отговори веднага. Отпи глътка от чашата си и задържа виното в устата си.
— Това шабли върви прекрасно с рибното филе.