— Известно ни е, че си голям ценител, но това не е отговор на въпроса на Дейв — изтъкна Настя.
Положението бе спасено от появата на иконома Стивън и Хектор се обърна към него с видимо облекчение.
— Какво има, Стивън?
— Извинявам се, че ви безпокоя, сър. На входа има един джентълмен. Честно казано, сър, по-скоро е опърпан младеж, отколкото джентълмен. Опитах се да го отпратя, но беше крайно настойчив. Каза ми, че бил изпратен от някой си Сам Мъкър. Твърди, че вие знаете за кого ставало дума. Въпросът бил на живот и смърт… такива бяха точните му думи.
Хектор помисли малко.
— Сам Мъкър…? Нямам ни най-малка представа за кого говори. Минава десет часът и ние сме посред вечеря. Моля те, Стивън, помоли го вежливо да се разкара.
— С най-голям удоволствие, господин Крос! — потисна усмивката си Стивън и се насочи към вратата с твърда стъпка.
Когато я затвори зад себе си, Хектор изведнъж скочи от стола си начело на масата.
— По дяволите! — извика той. — Искал е да каже Лазим Муктар! Стивън, веднага се върни!
Вратата се отвори и на прага отново се показа физиономията на иконома.
— Извикахте ли ме, сър?
— Да! Смяна на плана… Покани младежа в библиотеката и му предложи питие. Отнасяй се с него като с джентълмен, каквото и да прави. Кажи му, че веднага идвам… — После се обърна към Дейв: — Не, млади Дейв, момчето ми! Не мисля, че сме попаднали в нова задънена улица. По-скоро смятам, че истинското забавление тепърва предстои. — Той позвъни на прислужника и нареди: — Кажи на готвача да поддържа топла за мен останалата част от тази чудесна вечеря. — След това стана и каза на останалите: — Не ме чакайте, защото може да се забавя.
После излезе от трапезарията и се отправи към библиотеката.
Колкото по-малко хора видеха агента на Аазим Муктар, толкова по-добре за тях.
***
Гостът стоеше пред камината и топлеше гърба си. Държеше в едната си ръка кутия кока-кола и Хектор веднага разбра защо икономът му Стивън се бе отнесъл с подозрение към него. Беше небръснат, а косата му бе сплъстена и мазна. Джинсите му бяха разкъсани и вероятно никога не бяха виждали пералня отвътре. Устните му бяха враждебно свити, а маниерите му като на гузен човек. Всичко в него крещеше, че това е човешка отрепка, един от безнадеждно губещите.
Хектор се приближи до него, подаде му ръка и се представи:
— Здравейте, аз съм Хектор Крос.
Младежът пое ръката му без колебание. Очите му бяха светлокафяви, дружелюбни и интелигентни — в пълен контраст с външния му вид.
— Знам. Потърсих ви в „Гугъл“, господин Крос. И останах крайно впечатлен. Аз съм Яф Саид, но преди да намеря Аллах се казвах Рупърт Марш. — Гласът му бе приятен и решителен.
— Как да ви наричам в такъв случай?
— Вие си изберете, сър.
— „Яф“ означава приятел. Ще ви наричам така, става ли?
— Става и дори повече ми харесва, сър.
— Седни, Яф — покани го Хектор и даде пример, като сам седна на едно от кожените кресла.
— Огънят е чудесен, сър — отклони поканата Яф. — Измръзнах на мотора. Пък и предпочитам да стоя прав в присъствието на по-възрастни и по-успели от мен.
Хектор примигна изненадано. Хлапето има стил, помисли си той и Яф като че ли прочете мислите му.
— Извинете ме за косата и брадата, както и за общия ми външен вид. Но това е работната ми маскировка.
— Аазим Муктар ми каза, че помага на други деца да намерят пътя, който са загубили.
Лицето на Яф грейна при споменаването на името.
— Аазим Муктар го направи за мен. Когато влязох в джамията, бях пълна човешка развалина. Бях отвратен от живота, от себе си и бях натъпкан с наркотици. Той ми показа пътя и ме обърна кръгом. Велик човек… Велик и свят човек. — Гостът се усмихна притеснено.
— Ей… Извинявам се, господин Крос, но прозвуча като телевизионна реклама!
— Знам как се чувстваш. И аз съм един от почитателите му.
— Аазим Муктар ми каза, че търсите някакъв човек. Не ми обясни защо, но аз не искам и да питам.
— Не знам има ли някаква полза от това, но човекът се казва Алеутеца — каза Хектор и Яф се усмихна.
— В моя свят имената означават малко или нищо. Знаете ли как изглежда той, сър?
— Имам снимки — отвърна Хектор.
— Това вече е нещо, сър. Снимките могат доста да опростят работата. Мога ли да ги видя?
— Ще ти ги донеса, но ще отнеме известно време — Хектор стана от стола. — Кога яде за последен път, Яф? Изглеждаш ми малко кльощав.
— Не ми остава много време за ядене.
— Е, сега имаш време. Ще наредя на готвачката да ти приготви сандвичи и купа картофен чипс с кетчуп.