Поне два пъти седмично Настя канеше Хектор на вечеря в техния апартамент или в един от многото петзвездни ресторанти из града. И сред гостите на Настя винаги присъстваше млада, неомъжена жена. Беше удивително откъде Настя съумяваше да намери толкова много такива. Вероятно имаше връзки сред екипажите на всички авиолинии, секретарските офиси на британското и американското посолство и множеството международни компании с централи в града. Макар Хектор умело да заобикаляше всички тези капани за мъже, Настя не се уморяваше да опитва. Това скоро се превърна в нещо като закачка между тях. Пади гледаше отстрани с удоволствие.
Дейв Имбис прекарваше всеки ден по няколко часа в мезонета на „Сийскейп“, за да проверява и постоянно да подобрява мерките за сигурност за Катрин Кайла, като правеше нужното неговите хора да бъдат постоянно нащрек и във форма. Малката Катрин никога не оставаше без надзор. Една от трите детегледачки стоеше до нея всяка минута от денонощието. Пред вратата на детското крило винаги имаше охрана, а отделен екип на „Кросбоу“ следеше по вътрешната система за наблюдение всички входове на апартаментите и интериора на детското крило.
Хектор закусваше с Катрин всяка сутрин в шест часа. За него закуската бе бекон с яйца, но за нея всичко започваше и свършваше с бутилката. След това я вземаше на станалия привичка сутрешен крос по брега. Когато се връщаха в мезонета, той я предаваше на детегледачките и прекарваше остатъка от сутринта в разглеждане на тягостните свидетелства за живота на Хейзъл.
За Хектор от принципно значение, но и най-интригуващи, се оказаха нейните дневници. Това бяха единствените документи на хартия, които Агата не бе архивирала на цифров носител. Хейзъл бе започнала да си води дневник от четиринайсетия си рожден ден нататък. Така че имаше над двайсетина идентично изглеждащи черни бележници — по един за всяка година от живота й след пубертета.
Дневниците бяха изписани със ситен почерк и изпълнени с кодове и тайнопис. Наложи се да използва цялото си въображение и изобретателност, за да разбие някои от кодовете. Беше записала всяка подробност от живота си, било то тривиална случка или апокалиптично събитие. Хектор просто не можеше да се откъсне от четенето. Научи за нея повече, отколкото някога бе допускал, че е възможно. Тук бяха хвалбите и признанията й, регистрирани със собствената й ръка. Тя дори бе описала с удоволствие загубата на девствеността си на петнайсетия си рожден ден, бе й я отнел треньорът й по тенис на задната седалка на стария му форд. Хектор почувства ревниво пробождане.
„Похотливият мръсник сигурно е бил поне трийсет години по-голям от моето невинно дете. Трябвало е да го вкарат зад решетките за онова, което й е сторил. Гаден педофил!“ После се утеши с мисълта, че гадният педофил вече сигурно е дебел, плешив и импотентен, както и че за Хейзъл преживяването сигурно е било приятно. Той прелисти дневниците, прескачайки няколко години, за да намери деня на първата им среща.
Това бе един от повратните моменти в живота му. Той продължаваше да помни всичко до най-дребната подробност. Беше се случило в инсталацията на „Банок Ойл“, тук, в пустинята на Абу Зара. В компанията на другите шефове на „Банок Ойл“ той бе чакал пристигането й в разразилата се пясъчна буря. Хеликоптерът й се бе показал над издигащите се сиво-кафяви пясъчни облаци. Спомни си кацането му и как тя се бе появила на отвора във фюзелажа, а той се бе оказал неподготвен за преминалата като мълния през гръбнака му тръпка. Беше толкова великолепна.
В този първи ден тя се бе отнесла, с него небрежно и това го бе ядосало. Не беше свикнал на пренебрежително отношение. Омраза? Да, но не отхвърляне с безразличие.
Сега най-сетне можеше да прочете собствените й мисли през този съдбоносен ден.
Беше го описала така:
„…позьор, натъпкан с тестостерон и мускули. Моля се на Бог някой ден да ми прости, че съм намерила този противен простак за толкова сладък и така секси.“
***
През двайсет и четвъртата нощ след пристигането си в Абу Зара Хектор бе събуден от звъна на мобилния си телефон. Превъртя се в леглото, включи нощната лампа и погледна будилника. Беше четири без десет сутринта. Взе телефона.
— Крос — каза той.