— Аз съм… Яф.
Хектор бързо се изправи в леглото.
— Казвай!
— Тук е. Но е добре да дойдете бързо. Движи се много. Не е ясно кога пак ще изчезне.
— Колко е часът сега в Лондон?
— Малко преди полунощ — отговори Яф.
Хектор бързо пресметна.
— Добре! — каза той. — Ще бъда там около осем вечерта утре. Иди у дома ми и ме чакай там. Ще наредя на иконома да те пусна и да поиска от готвачката да ги приготви нещо набързо.
Затвори и позвъни в апартамента на Пади. Отговори му сънливият глас на Настя.
— Това може да бъде само Хектор Крос! — промърмори тя.
— Позна — похвали я той. — Алеутеца се е появил в Лондон. Предай на любовника си в леглото да си обуе гащите. Кажи му да заяви незабавен и спешен полет до „Фарнсбъроу“ с фирмения G5. Да вдигнат пилотите от леглата, ако трябва. Алеутеца се е показал и ние тръгваме за лов на убиеца.
Хектор остави Дейв Имбис в „Сийскейп Маншънс“ да командва охраната на Катрин. Останалите се качиха на борда на G5, който излетя от Абу Зара в 08:43 и кацна на „Фарнсбъроу“ пет часа по-късно. Шофьорът на Хектор ги чакаше на пистата, за да ги вземе. След около час паркираха в подземния гараж на номер 11. Яф Саид беше в кухнята и водеше приятелски разговор с готвачката Синтия, която го угояваше с прочутия си шоколадов пудинг и сладолед. Когато чу гласа на Хектор, той пусна лъжицата и изтича нагоре по стълбите.
Хектор го представи на Пади и Настя, след което проведоха в библиотеката военен съвет. Хектор помоли Яф да разкаже какво се бе случило по време на отсъствието им.
— Получавах съобщения за засичане на Алеутеца през последните две седмици, повечето от нощни клубове в централната част на Лондон. Но всеки път, когато отидех да проверя лично, се оказваше, че или сигналът е фалшив, или че обектът е изчезнал. И тогава получих сигурен сигнал от едно заведение на име „Разтапяне“. Това е готино място със стробоскопи и огледала, в което се навъртат дилъри и курви, но музиката е побъркваща. Примъкнах се близко до Алеутеца на бара. Той пиеше с други трима чернокожи и аз разгледах татуировката му. Същият е, когото искате, няма съмнение в това. Но приятелите му го наричаха Оскар, а не Алеутеца.
— Кога го видя? — попита Хектор.
— В петък преди две седмици. Не исках да ви се обаждам веднага, защото бе възможно да е единична поява. Чаках го пак там през следващите четири нощи. Ала той не се показа повече. Пуснах хората си из всички клубове в този район. Открихме го да се навърта в две други заведения през следващата седмица, после пак посети „Разтапяне“ два пъти последователно. И тогава вече ви се обадих. Според мен той обикаля из заведенията, като всеки ден избира някое случайно. Няма схема в избора му. Така че ще трябва да го чакате във всички клубове, където е бил засичан напоследък. Изглежда, си има предпочитания. Мисля, че това е най-добрият ви шанс да го засечете.
— Звучи логично — съгласи се Хектор. — А ти, Яф?
Младежът изглеждаше притеснен и му трябваше известно време да събере кураж и проговори.
— Нямам проблем да ви кажа къде можете да намерите този тип, но не искам да бъда там, когато го заловите. Зарязах насилието преди много години, когато Аллах ме прие под крилото си. Не искам да ви засегна, господин Крос. За мен беше голямо удоволствие да се запозная с човек като вас, но в момента ми се струва, че е най-добре пътищата ни да се разделят.
— Искам пак да ти благодаря, Яф. Решението, което вземаш, вероятно е мъдро. И за мен беше удоволствие да се запознаем. Ти затвърди вярата ми в по-младото поколение. Ако някога мога да ти помогна по какъвто и да било начин, знаеш къде да ме намериш. Междувременно… мога ли да ти платя за времето и неприятностите?
Яф обезпокоено вдигна двете си ръце.
— Не! Моля ви, недейте. Не го направих за пари. Направих го заради един велик и свят мъж.
— Чудесно, Яф. Но вероятно има някакъв благотворителен фонд към джамията, където бих могъл да направя дарение.
— Ами, сър, честно казано, ние получаваме доста от фондацията „Млади мюсюлмани“— стеснително отговори Яф. — Можете да направите дарение в нея онлайн. Не се налага да оставяте името си.
— Ще го направя от твое име — увери го Хектор.
— Благодаря ви, сър. Не е необходимо, но искам да ви уверя, че парите ви ще бъдат много разумно похарчени. — Яф бръкна в джоба на суитшърта си и извади оттам лист хартия. — Ето списък на всички заведения, в което забелязахме Алеутеца. Той обикновено се появява — ако изобщо го направи — в някое от тях към полунощ, но след това стои до заранта. Надявам се да намерите каквото търсите, сър.
Хектор го съпроводи до входната врата и му каза: