— Ти си прелестен и аз искам да се омъжа за теб — съобщи му тя. — Богат си, нали?
— Мултимилионер — сериозно отговори той.
— О, господи! — задъха се тя. — Кълна се, че току-що свърших!
Беше много забавна. Той се засмя, погледна над рамото й и погледът му попадна върху тъмното мрачно лице, което така добре помнеше от видеоклиповете на Виктория Вусамазулу.
Алеутеца стоеше в далечния край на дансинга, на горната площадка на стълбището, водещо надолу до входното фоайе. Беше с момиче, повдигнало лице към него, но бе с гръб към Хектор. Алеутеца покровителствено гледаше надолу към нея. Макар тълпата да се въртеше около двойката, той се извисяваше една глава над всички. Точно поради тази причина Хектор го бе забелязал така лесно. Изгледа го само няколко секунди, колкото да се увери, че няма грешка, но дори това се оказа прекалено дълго.
Ако гледате втренчено животно в джунглата, то ще усети погледа ви и ще реагира на него. Алеутеца беше точно това — див хищник в естествената си среда. Погледът му се стрелна нагоре от лицето на момичето и за миг се вплете с този на Хектор. После мъжът се извърна и се хвърли надолу по стълбището.
Хектор скочи на крака и изтърси момичето от себе си на пода. Прескочи я, втурна се през дансинга и започна да си пробива път през хората, за да стигне до площадката, от която бе изчезнал Алеутеца.
Стълбите бяха почти толкова претъпкани, колкото и дансингът. Когато се добра до входната врата и изскочи през нея, Хектор се озова на улицата, но там нямаше и следа от беглеца. Хектор овладя първичния инстинкт да побегне наслуки из пустите улици.
Сети се за момичето, с което бе дошъл Алеутеца. Може би можеше да я намери. Може би тя щеше да му каже къде би се скрил Алеутеца. Изостави тази мисъл в мига, в който му хрумна. В „Разтапяне“ бе пълно с кукли като нея. А и той не бе видял лицето й. Нямаше начин да я разпознае в тълпата. Пък и беше напълно възможно тя да е само проститутка, която Алеутеца е забърсал за тази нощ.
Как е дошъл дотук? С кола? Такси? Ако е така, значи вече го няма, трескаво мислеше той. Метрото! Да, разбира се!
Знаеше от онлайн проучването си, че северният вход на метростанция „Блекфрайърс“ е на може би триста и петдесет метра от мястото, където се намираше сега. Затича се натам. Стигна до първата пресечка и видя входа за метростанцията в края на пряката. В този час на нощта улицата бе почти безлюдна. Имаше само шепа закъснели, които бързаха да се приберат. Един от тях бе Алеутеца. Той спринтираше, отдалечавайки се от Хектор в посока на метростанцията. Хектор се впусна след него в момента, в който Алеутеца стигна до входа и скочи в него като заек в хралупа. Хектор изоставаше с три минути. Последва го и започна да скача надолу по стъпалата, вземайки ги през три, като крачките му отекваха из празния тунел. Стигна до разклонението на дъното. Табелата наляво бе с надпис „Ричмънд“, тази надясно — с „Ъп-минстър“. Нямаше представа коя от двете посоки е избрал Алеутеца. Насочи се към тунела надясно и чу приближаването на влака в направление „Ричмънд“. Извърна се моментално и се втурна в другия тунел. Изскочи на една от междинните площадки и огледа от нея перона. Влакът вече беше спрял и вратите бяха разтворени. През тях се качваха закъснелите по различни причини хора. Хектор веднага забеляза, че интуицията му не го бе подвела — Алеутеца си пробиваше път през хората. Хектор го проследи как се качва в един от вагоните.
Затича се надолу по последния ред стъпала, но едва бе изминал половината разстояние до перона, когато чу вратите да се затварят и влакът да потегля. Докато вагоните се изнизваха покрай него, той видя Алеутеца да стои до един от прозорците и да го гледа. Хектор посегна за пистолета си в скрития кобур, но се овладя. Ъгълът и разстоянието бяха невъзможни за точен изстрел. Алеутеца беше плътно заобиколен от други пътници. Хектор не смееше да рискува да рани някого от тях в ускоряващия хода си влак.
Алеутеца знаеше, че е в безопасност. Усмихна се на Хектор. Усмивката му бе сардонична и пълна със заплаха. Кожата на Хектор настръхна. Той гледаше в очите един от убийците на Хейзъл. Краката му се разтрепериха от силата на връхлетелите го емоции. Последният вагон се скри в тунела и Хектор отново видя табелата с направлението — „Ричмънд“. Трябваха му няколко секунди след скриването на влака в тунела, за да успее да си наложи отново да мисли безстрастно.