— Мислех, че няма да се върнеш. Не трябваше да се съмнявам в теб. Знаех си, че ще удържиш на думата си. Толкова ми липсваше. Толкова, толкова ми липсваше — бърбореше тя несвързано от вълнение.
Той седна на леглото. Гледаше я малко странно.
— Послушна ли беше, докато ме нямаше?
— О, да, да… Стоях си всяка вечер у дома и те чаках. Не съм поглеждала друг мъж. Толкова те обичам.
— Лъжеш ме — каза той с онзи специален, тих и смразяващ глас, от който тя се разтреперваше. — Мисля, че си била една малка лоша кучка. И мисля, че сега ще трябва да те накажа.
Играта й беше добре позната и зърната под тънката тъкан на горнището на пижамата й се втвърдиха.
— Съблечи се! — заповяда й Алеутеца и тя издърпа дрехата през главата си, смачка я на топка и я хвърли на леглото до него. После изу късите гащета от хълбоците си и ги остави да паднат около глезените й. Ритна ги встрани и застана чисто гола пред него.
— Ще ме биеш ли, Алеутецо? — изплашено попита и прикри с ръце слабините си.
— Махни си оттам ръцете и ела тук — повика я той със свит пръст и тя се приближи до него. — Разтвори си краката, кучко.
Тя се разкрачи. Той се наведе напред и сложи ръка между бедрата й.
— По-широко! — заповяда.
Тя усети пръста му да се върти в нея и й се прииска това никога да не свършва. Тласна таза си към него и усети пръста му да докосва клитора й.
— Плъзгава си като кълбо змиорки там, мръсна кучко — каза той. — Но разбираш, че ще трябва да те накажа, понеже си била толкова лоша.
— Да, разбирам.
— Господарю. Наричай ме „господарю“. Или вече забрави? — Той направи нещо с пръста си, което беше толкова болезнено, че тя изскимтя. Усещането бе, като че ли беше разкъсал нещо в нея. Очите й широко се разтвориха от болката, която бе едновременно толкова сластна, че тя усети как приближава върха на първия си оргазъм.
— Да, разбирам, господарю.
Той извади пръста си от нея и го навря в лицето й.
— Виж сега какво направи, малка мръсна кучко! Изцапа чистия ми пръст с гадната си путка.
— Съжалявам, господарю. Не исках…
— На колене! — заповяда той и тя падна на колене пред него. Той й подаде пръста си. — Изсмучи го, за да го изчистиш.
Тя го пое в устата си и той го набута надолу в гърлото й… толкова дълбоко, че раменете й се повдигнаха от рефлекса да повърне.
— Признай… беше ли наистина лоша, докато ме нямаше?
Тя издаде неразбираем звук на несъгласие. Лицето й се изду от задушаване. Той се облегна назад и извади пръста си от устата й. Тя облекчено се разрида и тялото й се разтресе, докато се бореше за въздух. Погледна към него с налети с кръв и плувнали в сълзи очи.
Той извади ръка иззад гърба си и тя видя, че държи нож. Натисна бутона за отваряне и острието щракна под носа й. Беше седемнайсет сантиметра дълго и блестящо като слънчев лъч.
Това вече беше нещо ново. Досега не й бе показвал нож. Опита се да се отдръпне назад на колене, но той сграбчи пижамата й, преметна я през врата й и я задържа като кученце на каишка.
— Говорила си за мен на други хора, нали, кучко?
— Не! — прошепна тя и силно поклати глава.
— Не ме лъжи, краво! — Убоде я по бузата с върха на ножа и тя изквича от изненада и болка.
— Моля те, не ми причинявай повече болка. Тези игри вече не ми харесват. Отсега нататък не искам да ги играя. Прибери ножа си, Алеутецо.
— Но това не е игра. Разказала си на Хектор Крос за мен, кучко.
— Не, не съм.
Но въпреки отрицанието той видя в очите й, че се досеща. Лицето й се изкриви от ужас.
— Да, направила си го. Казала си му къде да ме намери — изсмя се той.
— Моля те… Не разбираш.
Без да обръща внимание на протестите й, той продължи с нисък, приятелски и успокоителен тон:
— Не се безпокой, направи каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. Хвани лявото си ухо и го опъни встрани колкото е възможно. — Тя го изгледа в тъпо неразбиране и той повтори: — Направи го, Виктория. Направи го, ако наистина ме обичаш — настоя.
Тя повдигна ръка, хвана с два пръста меката част на ухото си и го опъна встрани.
— Отлично — промърмори той и с едно бързо замахване отряза ухото й до скалпа.
Тя изкрещя и ужасена погледна отрязаното ухо, което продължаваше да държи между пръстите си.
— Сега го изяж. Сложи го в устата си и го глътни — тихо й нареди той.
Кръвта от раната капеше по гърдите й и се стичаше на струйка между тях. Ала тя не можеше да откъсне погледа си от отрязаното ухо. Той я убоде по шията с ножа, тя се стресна и го погледна.